Артър Кларк - Последната теорема

Затова из цялата флотилия, във всяко кьоше на всеки кораб специално обучени технически екипи проверяваха всеки уред и всяка машина, които бяха в работен режим, и изключваха повечето от тях. Изключиха основната тяга, което означаваше, че флотилията продължава към Земята по инерция — макар вече да се движеха с такава огромна скорост, че, според законите на Айнщайн, по-нататъшното ускорение би било много трудно и почти безсмислено. Изключиха и въздушните филтри — това означаваше, че въздухът, който едно-точка-петиците издишваха, нямаше да се пречиства повече и скоро щеше да замърси въздуха, който вдишваха. Електрозахранване — изключено. Радари — изключени. Уредите, които следяха работата на онези машини, които не можеха да спрат дори за кратко — изключени.

Изведнъж армадата на едно-точка-петиците вече не беше флотилия от бойни кораби, устремена към точката на сблъсък, а сбор от метални отломки, движещи се с минимална мощност, толкова неуправляеми, че можеха всеки миг да се сблъскат една с друга. Флотилията не можеше да си позволи за дълго това състояние.

Но пък едно-точка-петиците нямаха нужда от много време. Веднага щом и от последния кораб докладваха, че всичко, което може да се изключи, вече е изключено, едно-точка-петиците започнаха да се измъкват от защитните си брони и животоподдържащи системи. А после започна най-дивата оргия, която едно-точка-петиците можеха да си представят.

И продължи приблизително час.

После бледата органична част на едно-точка-петиците побърза да намъкне отново бронята си. На всеки кораб техническите екипи се втурнаха да включат всичко, което бяха изключили, и оргията приключи.

Защо направиха това едно-точка-петиците?

По причина, която повечето човешки същества биха разбрали без никакви затруднения. Едно-точка-петиците, било в броня, било разсъблечени до жалките си органични тела, изобщо не приличаха на хората, но имаха някои общи характеристики с тях. Никоя едно-точка-петица не би искала да умре, без да остави след себе си наследник. Мисията, която им предстоеше, беше свързана с голямата вероятност някои или всички те да умрат. Затова в резултат на груповото съешаване много — или всички, ако имаха късмет — женски членове на екипажите щяха да забременеят. Петнайсетте земни години, които оставаха до сблъсъка, бяха минималният период, в който да родят малките си, да ги предадат на отглеждащите машини и там те да отраснат и съзреят до етапа на пубертет.

Спокойни по този въпрос, техните родители можеха с чиста съвест да се хвърлят в атаката.

Разбира се, никое човешко същество не знаеше за това, така че всичките девет милиарда си живееха живота както обикновено, без да подозират, че от този миг нататък собствените им новородени могат да се надяват само на първите искри на сексуална зрелост, преди да бъдат изтрити от лицето на земята.

Случи се така, че Ранджит не започна следващия си курс с хипотезата на Голдбах. Мира му беше предложила нещо друго, а той се беше научил да се вслушва в думите й.

Началото на първата си лекция посвети на процедурни въпроси — как и кога ще се оценяват знанията, кои дни ще губят заради негови ангажименти от по-висш порядък, опита се и да опознае в някаква степен студентите си. След това попита:

— Как бихте дефинирали що е просто число?

Почти всички вдигнаха ръка. Неколцина от студентите дори не изчакаха да ги посочи, а отговориха направо — число, което не се дели без остатък, а само на себе си и на едно.

Началото беше обещаващо.

— Добре — каза Ранджит. — Значи две е просто число и три е просто число, но четири се дели не само на себе си и на едно, а и на две. Следователно четири не е просто число. Следващ въпрос. Как генерираме прости числа?

Настана раздвижване в стаята, но никой не бързаше да вдигне ръка.

— Това е труден въпрос, нали? Има няколко метода, но повечето изискват Мощни компютри. Все пак има един метод, който изисква само мисъл и нещо за писане, но пък гарантира определянето на всяко просто число, без значение колко голямо е то. Този метод се нарича решетото на Ератостен. Всеки може да използва решетото, стига да разполага с достатъчно време.

Обърна се и записа на дъската числата от едно до двадесет. Докато пишеше, каза:

— Има кратко стихче, което помага да го запомним.