Артър Кларк - Последната теорема

— И какъв е този въпрос? — попита Ранджит.

— Как какъв, дали ще ни помогнеш да спасим света. Ти какво си мислеше?

Същата вечер Наташа получи по-малко време за игра от обичайното и нададе няколко писъка, колкото родителите й да разберат, че е забелязала разликата, но след две минути вече спеше и двамата се върнаха към домашното си.

Имаше два комплекта документи. Единият беше нещо като предложение за конституция (така поне предположиха Мира и Ранджит) на страната, която поредица от диктатори бяха назовавали Северна Корея. Мира и Ранджит го изчетоха внимателно, но в по-голямата си част документът се състоеше от процедурни текстове — по подобие на американската конституция, която и двамата бяха изучавали в училище. Е, не съвсем като американската. В този документ се съдържаха няколко параграфа, които не приличаха на ничия конституция. Единият постановяваше, че страната не може да обявява война при никакви обстоятелства — това звучеше повече като японската конституция след Втората световна, която американците им бяха написали. Следващият едва ли го имаше в която и да било конституция — в него се описваха някои доста странни методи за подбор на държавната администрация и всички те бяха свързани с компютри. Трети параграф постановяваше, че всяка институция в страната — не само законодателната и изпълнителната власт на всички нива, а също образованието, научната дейност и дори религиозните институции — трябва да осигури достъп на външни наблюдатели до цялата си дейност без изключение. („Сигурно това е «прозрачността», за която говореше Гамини“ — отбеляза Ранджит.)

Другият документ засягаше по-конкретни неща. Описваше как генералният секретар, в условия на максимална секретност, се е заел да състави двайсетчленния независим съвет, който да управлява Pax per Fidem. Пак там бяха изредени членовете на съвета — от Бахамите, Бруней и Куба до Тонга и Вануату (Шри Ланка беше предпоследна в азбучния списък). Имаше и повече подробности за концепцията на прозрачността. В името на тази „прозрачност“ Pax per Fidem беше натоварен да учреди независим инспекторат, който също да работи на принципа на прозрачността.

— Май точно в този „инспекторат“ ще работиш и ти — предположи Мира, когато угасиха лампите.

Ранджит се прозина.

— Може и така да е, но искам да получа по-ясна представа за бъдещата си работа, преди да дам съгласието си.

На следващата сутрин Гамини се постара да отговори на всичките им въпроси.

— Говорих с баща си по въпроса с точно колко свобода ще разполагаш. С доста, оказва се. Според него ще можеш да ходиш навсякъде в Pax per Fidem и да се интересуваш от всичко, което правим, без нещата, които се отнасят до „Тих гръм“. Няма да знаеш с колко оръжия разполагаме или какво планираме да правим с тях — до тази информация ще имат достъп единствено членовете на съвета и никой друг. Но всичко останало ще бъде на твое разположение. Ще можеш да присъстваш на повечето съвещания на съвета, ще можеш и да им докладваш за всички евентуални нередности, които си забелязал.

— А ако забележи нещо нередно и го докладва — обади се Мира, — а съветът не направи нищо по въпроса?

— Тогава ще има правото да го изнесе пред световната преса — отвърна без замисляне Гамини. — Това е в основата на идеята за прозрачността. Е, какво ще кажеш? Имаш ли още въпроси, преди да решиш?

— Няколко — спокойно каза Ранджит. — Този съвет. Те се срещат, нали така? За какво си говорят на тези съвещания?

— Ами, предимно обсъждат различни варианти. Не може просто така да смениш управляващия режим на една страна. Първо трябва да си сигурен, че след промяната населението ще запази жизнеспособността си като общество. Научихме това в Германия след 1918-а и в Ирак след 2003-та. И въпросът не е само да се осигури храна на хората, да се възстанови възможно най-бързо електроподаването и да се създаде действаща полиция, която да предотврати мародерството и прочие проблеми. Не, трябва да им се даде шанс да излъчат свое собствено правителство. А и опасностите далеч не свършват със Северна Корея, както знаете. Все още има много дребни конфликти и войнолюбство по целия свят, които съветът държи под око.

— Чакай малко — намеси се Мира. — Да не би да казваш, че смятате да приложите „Тих гръм“ и на други места по света?

Гамини я изгледа с топла усмивка.

— Скъпа Мира — каза той, — как изобщо ти хрумна, че ще спрем със Северна Корея?

А после, видял потресените им физиономии, Гамини се направи на обиден.