Артър Кларк - Последната теорема

— Има такова нещо — съгласи се Мира. — Пък и Северна Корея открай време беше заплаха за световния мир.

Ранджит погледна отражението си в огледалото.

— Уф — изсумтя накрая. — Ако Гамини ще идва, по-добре да побърза.

Когато Гамини наистина дойде, той донесе цветя за Мира, гигантска китайска дрънкалка за бебето, бутилка корейско уиски за Ранджит и изобилие от извинения.

— Извинявайте, че се забавих толкова — каза той и целуна Мира по бузата, а Ранджит прегърна силно. — Не исках да ви държа в напрежение, но бях в Пхенян с баща си — искахме да се уверим, че всичко върви както трябва, а после трябваше да прескоча и до Вашингтон. Президентът ни е много ядосан.

Ранджит свъси вежди.

— Сега е ядосан? Какво, не е искал да нападате ли?

— Не, не. Нищо подобно. Работата е там, че близо до границата в един участък с неравен терен е имало американски и южнокорейски отбранителен инвентар, който е заминал със севернокорейския. — Той сви рамене. — Не можеше да се избегне. Онзи наглец Любимия водач беше струпал някои от най-гадните си играчки на самата граница, а не можехме да рискуваме и да пропуснем нещо. Президентът разбира това, но се е намерил някакъв глупак да му гарантира, че никаква американска собственост няма да пострада. А стана така, че смъртоносна техника на стойност четиринайсет милиарда долара предаде Богу дух. Рандж, няма ли да отвориш най-после бутилката?

Ранджит, който зяпаше приятеля си с нескрито изумление, побърза да отвинти капачката, а Мира се разтича за чаши. Докато наливаше от уискито, той попита:

— Това значи ли, че ще си имаш неприятности?

— О, нищо страшно. Ще му мине. А, и докато не съм забравил, даде ми нещо за теб.

Нещото се оказа плик с официалния печат на Белия дом. Когато всички взеха чашите си и Ранджит отпи от своята — при което лицето му се изкриви, — той отвори плика. В писмото пишеше:

„Скъпи г-н Субраманиан,

От името на американския народ ви благодаря за службата. Сега обаче трябва да ви освободя от настоящия ви пост с молба да приемете още по-важна задача, която, боя се, е свързана с още по-голяма секретност.“

— Подписа го собственоръчно, между другото — заяви гордо Гамини. — Не използва печат или нещо подобно. Видях го с очите си.

Ранджит остави недопитата си чаша, която щеше да си остане недопита завинаги, и полюбопитства:

— Гамини, каква част от цялото това представление е под лично твоя режисура?

Приятелят му се засмя.

— Под моя ли? Няма такова нещо. Аз съм момче за поръчки на баща ми, нищо повече. Той ми казва какво да правя и аз го правя. Като онази мобилизация в Непал.

— За която исках да те питам, между другото — вметна Мира, като душеше тактично уискито, без да отпива. — Защо Непал?

— Ами, по две причини. Първо, техните прадядовци са служили в британската армия — наричали ги гурки — и били кажи-речи най-коравите и способни войници на нейно величество. Но най-важното — виж ги как изглеждат. Непалците не приличат нито на американци, нито на китайци, нито на руснаци, нито на някой друг, когото севернокорейците са научени да мразят още от люлката. — Подуши уискито, въздъхна и остави чашата си. — Те са като теб и мен, Рандж — добави той. — Основната причина да бъдем полезни на Pax per Fidem. Е, какво ще кажеш, Рандж? Ще успея ли да мобилизирам и теб тази вечер?

— Първо ни кажи повече подробности — побърза да се намеси Мира, преди съпругът й да е реагирал. — Какво ще искате от Ранджит?

Гамини се ухили.

— Е, не е онова, което бихме ти предложили преди години. Тогава смятах, че можеш да ми помогнеш в работата за баща ми. Но тогава ти не беше известен.

— А сега? — подсказа Мира.

— Ами, ще трябва да го обсъдим — призна Гамини. — Ще работиш за съвета и те вероятно ще искат да говориш от тяхно име на пресконференции, изобщо да пропагандираш идеята за Pax per Fidem на света…

Ранджит изгледа приятеля си с театрално смръщени вежди, макар и не докрай театрално.

— Не трябва ли да знам малко повече за тази история, щом ще я пропагандирам?

Гамини въздъхна.

— Добрият ми стар Ранджит — поклати глава той. — Надявах се, че ще получиш просветление и ще се запишеш веднага, но… понеже ти си си ти, нямаше начин да не попиташ за подробности. Затова съм ти донесъл някои неща за четене.

Бръкна в куфарчето си и извади дебел плик с документи.

— Приеми го като домашна работа, Рандж. Най-добре ще е да прочетете тези неща — и двамата, — да ги обсъдите още тази вечер, а утре ще дойда да ви изведа на закуска и ще поставя големия въпрос.