Артър Кларк - Последната теорема

На екрана се виждаше японец, застанал зад катедра. Никой не го представи. Мъжът заговори без предисловия.

— Здравейте — поде той. Гласът му издаваше образованост и пълна липса на притеснение пред камерите. — Казвам се Арицуне Меюда и преди време бях посланик на Япония в Обединените нации. Сега заемам длъжност, която вероятно бихте нарекли завеждащ личния състав на онова, което ние наричаме Pax per Fidem. Това е съкратено от Pax in Orbi Terrarum per Fidem, или Световен мир чрез прозрачност. Ние сме отговорни за събитията на Корейския полуостров. Необходимостта от строга секретност породи множество спекулации около тази мисия, както и около това, което я последва. Вече можем да ви дадем някои отговори. Как се стигна до тези събития и какво означават те, ще ви обясни човекът, които ги направи възможни.

Лицето на Меюда изчезна от екрана, заменено от фигурата на висок, загорял от слънцето възрастен мъж. Мира ахна.

— О, Боже — възкликна тя. — Но това е… това е…

Преди да е довършила, Меюда го представи:

— Представям ви генералният секретар на Обединените нации, господин Роонуи Теарии.

Роонуи Теарии прескочи предисловията също като Меюда.

— Най-напред ми позволете — каза той, — да уверя всички вас, че в Корея не е станало нищо нередно или престъпно. Случилото се не беше война за завоевание. Беше наложителна полицейска акция, одобрена с тайно, но единодушно решение на Съвета за сигурност към ООН. За да обясня как се стигна до всичко това, бих искал да изясня един въпрос отпреди няколко години. Мнозина от вас ще си спомнят, че по онова време имаше разгорещени дискусии във връзка с опитите на трите най-силни нации в света — Русия, Китай и Съединените американски щати — да организират конференция на суперсилите с цел да потърсят решение за многото малки войни, които избухваха по целия свят. По мнението на много коментатори случилото се тогава беше нелепо и дори срамно. Всички те бяха заблудени от разпространената версия, че планът се е провалил, защото трите нации не са се разбрали за града, в който да се проведе конференцията. Истината е друга — цялата тази история беше една измама, поднесена на световната общественост по моя молба. Измамата беше необходима, за да прикрие факта, че тримата президенти вече провеждаха строго секретни срещи по един въпрос от неизмерима важност за целия свят. Този въпрос беше как — а също кога и изобщо дали — да се приложи едно ново оръжие, изключително мощно и едновременно с това щадящо човешкия живот, оръжието, което сега всички познаваме под името „Тих гръм“. Причината, довела до това крайно решение, бе, че всяка от трите свръхсили беше научила посредством разузнавателните си агенции, че останалите две са разработили оръжие на същия принцип и бързат да го приведат в бойна готовност. И тримата президенти бяха заобиколени със съветници, които ги убеждаваха, че трябва първи да довършат оръжието и да го използват срещу двамата си противници, разрушавайки икономиките им, и така да се превърнат в единствената суперсила на света. Всеки от тримата президенти отхвърли тази идея, което им прави чест. На тайните си срещи те се споразумяха да предадат „Тих гръм“ на Обединените нации. — Той замълча тържествено за момент. Беше едър и внушителен човек, говореше се, че на младини е бил най-силният мъж на Марупути, миниатюрния остров от Френска Полинезия, където беше роден. После се усмихна. — Направиха го — продължи тържествено той, — и благодарение на това светът ни се размина с един ужасен конфликт с непредвидими резултати.

През цялото време, докато трая речта на генералния секретар, Ранджит и Мира се споглеждаха изумено. Това далеч не беше краят. Имаше още много и забравили за съня, двамата продължиха да гледат и слушат. Слушаха близо час — толкова продължи речта на генералния секретар Теарии, и после няколко пъти по толкова, докато политически коментатори от целия свят тълкуваха и предъвкваха всяка негова дума. А когато най-после отидоха да си легнат, Мира и Ранджит още не бяха проумели докрай смисъла на казаното.

— Значи Теарии е организирал този Pax per Fidem — каза Ранджит, докато си миеше зъбите, — с представители на двайсет различни страни…

— Всичките неутрални — добави Мира откъм леглото, което оправяше за лягане. — И не само неутрални, а островни нации до една, твърде малки, за да са заплаха за когото и да било.

Ранджит изплакна устата си, мислейки трескаво.

— Предвид резултата — отбеляза той, като си бършеше лицето с кърпа, — идеята май не е била толкова лоша, не мислиш ли?