Артър Кларк - Последната теорема

Гамини му хвърли засрамен поглед.

— О, Маги е добре — каза той. — Преди два месеца се омъжи за американски сенатор. Прати ми покана за приема, между другото. Купих й хубав подарък и й го пратих, но не отидох на сватбата.

Докато самолетът се придвижваше бързо към терминала, капитан д-р Джени произнесе присъдата си — Ранджит се нуждаел от почивка, грижи и храна, достатъчно храна, за да си върне десетината килограма телесна маса, които бил изгубил покрай извънредното си преместване, макар че не би било зле и да остане поне няколко дни в болница. Само че групата по посрещането, която го чакаше на изхода, наложи вето върху тази идея. Въпросната група се състоеше от един човек и този човек беше Мевроу Беатрикс Ворхулст, която не беше в настроение за спор. Да, Ранджит имал нужда да се възстанови, но не в някоя безлична институция, която осигурява медицинско обслужване, но много малко любов. Не. Ранджит трябвало да възстанови силите си в домашна обстановка, където да се грижат за него както трябва. В нейния дом например.

Така и стана. Беатрикс Ворхулст спази обещанието си за многото грижи и от мига на пристигането им всички ресурси на домакинство Ворхулст бяха посветени на Ранджит. Стаята му беше по-просторна и хладна и от най-смелите му мечти в най-душната и гореща затворническа нощ. Хранеха го щедро по три пъти на ден… не, по-скоро по десетина, защото всеки път щом затвореше очи за минутка, отвореше ли ги, откриваше лъскава ябълка, съвършено узрял банан или леденостуден сок от ананас на нощното шкафче до леглото си. Не стига това, а след време спечели и спора си с лекарите, които Гамини беше уредил да го преглеждат редовно. Вярно, първо трябваше да ги убеди, че през цялото време на пленничеството си е бил на крака всекидневно, без това да го убие, освен когато болките от побоя са били толкова силни, че ходенето се превръщало в неприятно изпитание. Убеди ги и получи позволение да се разхожда на воля из голямата къща и още по-голямата й градина. Включително да плува в басейна… а каква наслада беше да се излегне по гръб в хладката вода, яркото слънце да го благославя от небето, а палмите да се люлеят над главата му. Осигури си и достъп до новините.

Това не се оказа чак толкова приятно. Времето, през което не беше имал достъп до печатни и електронни медии, не го беше подготвило за нещата, които се бяха случили по света — убийствата, метежите, заложените в автомобили бомби, войните.

Ала най-лошата новина не я научи от телевизията и вестниците. Научи я от Гамини, когато той намина да го види, преди да отпътува от Шри Ланка заради някаква неотложна задача (каква точно, той, разбира се, не му каза). Стана да си ходи, но на вратата се спря.

— Има едно нещо, което не съм ти казал, Рандж. Отнася се за баща ти.

— О, вярно — смотолеви Ранджит засрамено. — По-добре да му се обадя веднага.

Но Гамини клатеше глава.

— Де да можеше — въздъхна той. — Виж, баща ти получи удар. И почина.

Имаше само един човек на света, с когото Ранджит искаше да поговори в този момент, и набра номера му още преди Гамини да е излязъл от къщата на Ворхулст. Този човек беше старият монах Сураш, който искрено се зарадва да чуе гласа на Ранджит. Е, темата за смъртта на Ганеш Субраманиан не го зарадва толкова, но не личеше и да е особено тъжен по този повод.

— Да, Ранджит — каза той, — баща ти местеше планини, за да те намери, и накрая май просто му свършиха силите. Тъкмо се беше върнал от поредното си ходене в полицията и се оплака, че се чувства уморен. На следващата сутрин го намерихме мъртъв в леглото. Както знаеш, от известно време не беше добре.

— Не знаех, всъщност — отбеляза унило Ранджит. — Той не е споменавал нищо такова.

— Сигурно не е искал да те тревожи. Виж, наистина не бива да скърбиш твърде много, Ранджит. Неговият джива ще бъде посрещнат с почести, а погребението му беше много хубаво. Понеже теб те нямаше тогава, молитвите ги казах аз, погрижих се да има цветя и оризови топки в ковчега му, а когато го изгориха на погребалната клада, лично разпръснах пепелта му в морето. Смъртта не е краят, както знаеш.

— Знам — каза Ранджит, повече заради монаха, отколкото за собствено успокоение.

— Може би дори няма да има нужда да се преражда отново. А ако все пак се прероди, със сигурно ще е в човек или друго създание, което ще е близо до теб. Ранджит, когато се пооправиш достатъчно, за да пътуваш, ела да се видим, моля те. Имаш ли си адвокат? Баща ти ти е оставил нещичко. Цялата му собственост отива при теб, разбира се, но има да се попълват документи.