— Сомалиец е — обясни Канакаратнам на Ранджит. — Те всичките изглеждат така.
Кимна на брадатия и брадатият му кимна на свой ред. А после, със съвсем различен тон, Канакаратнам каза:
— А сега седнете. Налага се да останете тук ден-два. По-добре не вдигайте врява, нито се опитвайте да излезете, иначе той ще ви убие.
Посочи сомалиеца. Мъжът явно разбираше достатъчно езика, защото потупа многозначително големия нож, затъкнат в колана на панталона му.
— Разбрахте ли? — попита Канакаратнам. — Не вдигайте шум и не се опитвайте да излезете. Стойте тук, докато някой не дойде да ви каже, че вече можете да излезете. Ако не създавате неприятности, мога да ви обещая едно интересно пътуване… след като превземем кораба.
Мина малко повече време, отколкото Канакаратнам беше обещал, преди да освободят Ранджит. Достатъчно, за да го нахранят няколко пъти — добре при това, защото кухнята беше все пак кухня на туристически кораб. Най-малко два пъти Ранджит потъва в неспокоен сън на твърдата кушетка до стената. Сомалиецът излиза няколко пъти, но не пропускаше да заключи вратата след себе си. Ранджит доста се замисли, преди да поеме риска и да натисне дръжката, но вратата така или иначе се оказа здраво заключена. Канакаратнам намина няколко пъти, явно в опит да прояви любезност. Охотно му обясни какво става. На втория ден пиратите — точно тази дума употреби Канакаратнам — „пирати“ — щурмували мостика, обезоръжили онази част от екипажа, която не била минала на тяхна страна междувременно, и обявили, че корабът поема по курс към пристанището на Босасо в Сомалия. Преди Ранджит да бъде освободен, пиратите обрали всички ценно от корабния трезор и всичко преносимо от пътническите каюти, а самите пътници уведомили, че скоро ще поемат живи и здрави към дома си, стига семействата или приятелите им да осигурят нужната сума за откупа. („Ще се изненадаш — каза Канакаратнам на Ранджит — какви пари биха дали някои хора, за да върнат у дома любимата си баба.“) Колкото до самия кораб, ако го откарали без проблеми до Сомалия, с малко прясна боя и свестни фалшиви документи, той можел да се превърне в най-значимия им приход.
Всичко било бизнес, нищо повече. Даже, както обясни Канакаратнам, не било по-различно от което и да било търговско начинание. От началото на двайсет и първи век пиратството се превърнало в доста голям бизнес само по себе си, имало брокерски къщи, които приемали парите по откупите и ги предавали на пиратите, като в замяна гарантирали безопасното предаване на заложниците.
— Всъщност — заключи доволно Канакаратнам — се оказа истински късмет за мене, че ме хванаха с крадената стока… Съкилийникът ми в Батикалоа трябвало да участва в отвличането, но го прибрали на топло за нещо друго. Разказа ми всичко и когато се измъкнах, знаех къде да отида.
Но дори и деловото пиратство от време на време си имаше неприятна страна. Едната неприятна страна, както Ранджит можеше да се досети, беше начинът, по който пиратите постъпваха с онези от членовете на екипажа, които им се противопоставеха твърде енергично. (Ранджит попита за това Канакаратнам, но той така и не му отговори. Което само по себе си беше достатъчно красноречив отговор.)
Когато Канакаратнам му каза, че корабът вече е под техен контрол и той може да излезе, Ранджит разбра, че е имало поне една неприятна случка. Свързана била с капитана, който се оказал човек с чувство за дълг и отказал да предаде ключовете за трезора. Разбира се, проблемът бил решен бързо. Пиратите застреляли капитана й назначили на негово място първия офицер, който проявявал далеч по-голяма охота да сътрудничи. Новоизлюпеният капитан лично извадил ключовете от джоба на покойния си началник и ги връчил на пиратите.
Ранджит никога не се беше качвал на туристически кораб преди. Въпреки необичайните обстоятелства, този туристически кораб все още предлагаше цял куп абсурдни забавления. На най-горната палуба имаше басейн (който не се използваше при силно морско вълнение, каквото имаше почти през цялото време). Кухнята продължаваше да предлага богато и вкусно меню, нищо че пътниците се хранеха сгъчкани в единия ъгъл на трапезарията под дулата на пушки. Казиното беше затворено, но това едва ли имаше значение, защото пътниците така или иначе се бяха разделили с всичките си кредитни карти и пари в брой. Баровете също бяха затворени, нямаше ги и вечерните представления в кафе-театъра. Но във всяка каюта вървяха филми по телевизията, а времето беше хубаво.
Читать дальше