Артър Кларк - Последната теорема

Ранджит схвана намека. Целуна я още веднъж, доста по-хладно, махна за довиждане на Маги и си тръгна.

Намърда се в пикапа и се зае да обмисли ситуацията. Разполагаше с колата й със собствената си свобода за цяла седмица. Само че нищо не го задържаше в Коломбо, нищо не го примамваше и към друга част на Шри Ланка. Затова сви рамене, запали двигателя и пое по дългия път назад към Тринкомалее.

Час по-късно вече караше по магистралата и се чудеше какво ще каже баща му, когато го види да се прибира по-рано от предвиденото. Мислите му обаче бяха насочени най-вече към госпожица Пру Някоя си. Защо се беше държала по този начин — всъщност по няколко взаимно противоречиви начина — по време на кратката им, но — поне за Ранджит — крайно съдържателна среща? Беше изминал почти трийсет километра от магистралата, когато стигна до задоволителен отговор.

Е, „задоволителен“ не беше най-точната дума. Можеше да се закълне, че е открил ключа от палатката, но обяснението никак не му харесваше. Стигнал бе до заключението, че действията на Пру са били продиктувани от краткия й престой в града, а не от желание за сериозна връзка.

Час, час и нещо Ранджит тъна в нерадостни мисли. Но и те не траяха дълго. Каквито и мисли да са се въртели в главата на Пру, нещата, които тялото й беше правило, докато ги е мислила, бяха повод за изключително приятни спомени и размишления. Ранджит си призна, че това несъмнено е било едно от най-приятните преживявания в живота му. Е, явно нямаше да се повтори с тази конкретна партньорка, но на света имаше и други жени, нали така? Сред тях и такива, които не биха искали да го забършат набързо, преди да са напуснали страната.

Като например Мира де Сойза?

Това беше една нова и интригуваща мисъл за Ранджит. Реши да пробва един експеримент с въображението си, а именно да превърти спомените си от нощта с Пру Някоя си, но да замести Пру с Мира.

Досега Ранджит не беше мислил за Мира по този начин, но откри, че не му е трудно да си я представи в гореспоменатата роля. Беше и доста приятно освен това, поне докато мисълта за канадското хотелиерче, Брайън Хариган, не му развали фантазиите. Мисълта за него не беше от приятните.

Ранджит се отказа неохотно от експеримента си и продължи да кара, като се опитваше да не мисли за нищо.

Слънцето почти залязваше, когато най-сетне стигна до Тринкомалее. Замисли се дали да не се прибере в самотната си стая, но реши, че му се говори с някого — е, не за Пру Безименната, разбира се. Просто да поговори. Реши да си пробва късмета в къщата на Канакаратнам и уцели.

Всички си бяха у дома. Вратата беше затворена, но Ранджит чуваше гласа на Дот Канакаратнам. Когато Тифани му отвори, Ранджит видя, че майка й седи на масата и говори по мобилен телефон. (Ранджит не знаеше, че има такъв.) Когато го видя на прага, тя каза набързо няколко заключителни думи в телефона и затвори капачето му. Нещо в лицето й притесни Ранджит — гняв? Тъга? Не можа да прецени.

— Прибираш се по-рано, Ранджит — каза тя. — Мислехме, че ще прекараш повече време с приятеля си.

— И аз така мислех — отвърна той с известно съжаление в гласа, — но не се получи. Въпреки това си прекарах добре. — Нямаше намерение да им обяснява точно колко добре, освен да им разкаже това-онова за Коломбо, но личицата на хлапетата го спряха. — Нещо не е наред ли? — попита след кратка пауза той.

Дот отговори от името на цялото семейство.

— Джордж. Мъжът ми. Избягал е.

След такава новина не вървеше да си говорят за столичните забележителности. Ранджит попита за подробности. По някакви неведоми полицейски причини Джордж Канакаратнам бил прехвърлен от един затвор в друг. По пътя станала катастрофа. Охраната и шофьорът загинали. За разлика от Канакаратнам, който просто си тръгнал.

— От местната полиция висяха тук цял ден — вметна Харолд, когато майка му замълча колкото да си поеме дъх. — Казаха, че татко може да се е качил на някоя лодка. Имало мост над голяма река надолу по шосето.

— Но нямало никаква кръв — обяви победоносно Роузи, което озадачи Ранджит. При двама загинали на мястото на катастрофата би трябвало да има доста кръв.

Тифани изясни ситуацията.

— Иска да каже, че не е имало кръв в задната част на автобуса. Само в преградата на шофьора. Така че татко най-вероятно не е пострадал.

Дот изгледа предизвикателно Ранджит.

— За теб Джордж може да е обикновен затворник, но за тях е техният татко. И те го обичат — уведоми го тя. После каза, вече по-дружелюбно: — Да ти сипя ли чаша чай? Искаме да ни разкажеш всичко за пътуването си.