Артър Кларк - Последната теорема

Но с напредването на вечерта той си даде сметка, че са налице доста въпроси без отговор. И когато двете момичета отидоха да си напудрят нослетата в дамската тоалетна, той реши, че сега е моментът да повдигне някои от тях. Като за начало попита Гамини дали се е виждал често с някое от тях в Лондон. Гамини вдигна изненадано вежди.

— Не ги бях виждал, докато не се качиха на самолета в Дубай и не се заприказвахме.

— О, ясно — каза Ранджит, макар да не беше съвсем така. За да стане малко по-ясно, попита: — Ами приятелката ти Мадж?

Гамини го изгледа продължително и развеселено.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Ранджит? Твърде много се тревожиш. Мадж е в Барселона и вероятно се забавлява с някой навитак. Поръчай си още един коктейл.

Ранджит така и направи. Всъщност и двамата си поръчаха още по едно, същото направиха и момичетата, когато се върнаха на масата. Но приятната атмосфера от по-рано не се върна. Питието на Ранджит стоеше недопито пред него, както и на другите. А после Маги прошепна нещо в ухото на Гамини.

— О, добре — каза й Гамини, после се обърна към Ранджит. — Е, май е време да вдигам гълъбите. Много ми е приятно, че се видяхме отново, но с баща ми потегляме за къщата на баба утре сутринта. Затова ние ще тръгваме. — Той стана и се усмихна. — Дай прегръдка, а?

Ранджит го прегърна, после получи прегръдка от Маги.

— Не е нужно да плащате нищо, между другото — добави Гамини, когато двамата станаха да си ходят. — Всичко се пише на сметката на баща ми. Хайде, сладка.

И докато двамата с Маги се провираха между масите към вратата, Ранджит разбра какво се е криело зад местоимението в множествено число.

И ето го него, сам с момичето на име Пру.

Липсваше му опит, който да му подскаже какво се очаква от него при дадените обстоятелства. Затова пък беше гледал достатъчно американски филми, за да не мълчи като последния кретен.

— Искаш ли още едно питие? — попита любезно той.

Тя поклати глава и се ухили. После кимна към почти пълната чаша пред себе си.

— Още с това не съм се преборила. А и още едно питие би било напълно излишно, не мислиш ли?

Мислеше, но се беше изчерпал откъм идеи за следващия си ход. Във филмите мъжът обикновено канеше жената на танц, но тук това нямаше как да стане — в бара нямаше дансинг, а и Ранджит не умееше да танцува.

Пру се притече на помощ.

— Беше много приятна вечер, Ранджит Субраманиан — каза тя. — Но утре искам да стана рано и да разгледам града. Как мислиш, дали сервитьорът ще се съгласи да ми извика такси?

Ранджит се изненада.

— Не си ли отседнала в този хотел?

— Направихме резервациите си ден преди да тръгнем от Лондон и нямаше много възможности за избор. Но хотелът не е далеч, на пет минути път с кола.

В този момент Ранджит разбра какво трябва да направи и го направи. Пру нямаше нищо против да се повози в храмовия пикап — нищо че Ранджит не беше съвсем трезвен зад волана, — прояви интерес и към информацията за длъжността на баща му в храма, както и към краткия разказ за дългата и колоритна история на „Тиру Конесварам“. Дотам, че когато стигнаха до хотела й, Пру го покани на чаша кафе, за да поизтрезнеел.

От туристическата агенция бяха резервирали на момичетата младежки хотел, фоайето беше пълно с млади хора и доста шумно, затова Пру предложи на Ранджит да се качат в стаята й. Поговориха си, седнали близо един до друг, и географската близост си каза думата. В рамките на един час Ранджит изгуби девствеността си или поне девствеността си по отношение на противоположния пол. Много му хареса. На Пру също — толкова, че го направиха още два пъти преди сънят да ги обори.

Слънцето се беше изкачило високо и напичаше през прозорците, когато някой пъхна ключ в ключалката и ги събуди. Беше Маги. Не изглеждаше изненадана да завари Ранджит и Пру в едно от двете легла в стаята. Гамини? О, той си тръгнал отдавна, скочил от леглото и се облякъл със скоростта на светлината веднага щом от рецепцията се обадили, че баща му е долу и го чака.

— Нали не си забравила — каза Маги и стрелна с въпросителен поглед приятелката си, — че братовчедът на преподавателя ти по живопис ще ни води на обяд в посолството? Вече е десет и петнайсет.

Ранджит, който на свой ред навличаше дрехите си със скоростта на светлината, прие това като знак, че е време да се омита. Не беше толкова сигурен как да си вземе довиждане с Пру, а този път тя не му помогна. Е, целуна го шумно за довиждане. Но когато той си предложи несмело услугите да ги разведе из града, ако искат да го разгледат, тя каза, че не вижда как биха могли да го вместят в разписанието си за днешния ден, а и за следващите, в интерес на истината.