Артър Кларк - Последната теорема

Когато Ранджит попита за Гамини на рецепцията, служителят посочи към бара. И Гамини наистина беше там — в бара, и не беше сам. Компания му правеха две момичета, а на масата имаше почти празна бутилка вино.

Тримата станаха да посрещнат Ранджит. Русото момиче се казваше Пру; другото, Маги, имаше коса с цвят на червило, какъвто човешките гени не бяха в състояние да произведат.

— Запознахме се на самолета — поясни Гамини, след като ги представи един на друг. — Американки са. Казват, че учат в Лондон, в университета по изящни изкуства. Там не те учат на друго, освен как да изглеждаш добре. Ох!

Възклицанието се дължеше на Маги, червенокосата, която го ощипа по ухото.

— Не обръщай внимание на този клеветник — каза тя на Ранджит. — С Пру учим в „Камбъруел“. Това е колежът в университета по изкуствата, където се учи здраво. Гамини не би издържал и една седмица там.

Ранджит протегна ръка. Двете момичета се здрависаха енергично с него.

— Аз съм Ранджит Субраманиан — представи той.

Червенокосата Маги се засмя.

— О, знаем кой си — уведоми го тя. — Гамини ни разказа всичко за теб. Ти си нисък човек с дълго име и си посветил времето си на борба с една-единствена математическа задача. Гамини каза, че ако задачата изобщо може да се реши, то ти ще си човекът, който ще й види сметката.

Ранджит, който все още страдаше от пристъпи на вина задето е зарязал теоремата, не знаеше как да отвърне на казаното. Погледна за помощ към Гамини, но и неговото изражение вонеше на вина.

— Слушай, Ранджи — подхвана той с тон, виновен повече и от лицето му. — По-добре да започна с лошата новина. Когато ти писах, се надявах, че ще прекараме поне два дни заедно. — Той поклати глава. — Няма да стане. Баща ми е организирал пълна програма за всеки ден, броено от утре. Семейство, какво да правиш.

Какво да прави, наистина? Ранджит си спомни дните преди Гамини да замине за Лондон. Беше разочарован и не го скри.

— Имам една седмица на разположение. И кола.

Гамини сви рамене и каза с известно раздразнение:

— Нищо не мога да се направя. Дори и днес искаше да остана за вечеря, но аз му отказах категорично. — Той изгледа Ранджит от главата до петите, после се ухили. — Адски се радвам да те видя, по дяволите! Дай да те прегърна!

Срещу това Ранджит нямаше възражения, отначало, за да не изложи Гамини пред момичетата, а после, когато усети допира на стройното, горещо тяло на приятеля си, го обля вълна от спомени и искрена обич.

— Хей, да ти поръчаме нещо за пиене — предложи Гамини. — Пру, погрижи се, моля те.

Спомнил си закачките за университета по изкуствата, Ранджит реши, че темата става за разговор.

— Значи искаш да ставаш художничка, така ли? — обърна се той към Маги.

Тя го изгледа невярващо.

— Какво, и да гладувам до смърт? Как ли не! Почти сигурно е, че ще преподавам рисуване в някой общински колеж близо до Тернът, Ню Джърси, където живеят нашите. Или там, където работи съпругът ми, когато се сдобия с такъв.

Русата Пру се включи:

— Аз пък много бих искала да стана художничка. Но няма да го бъде. Нямам никакъв талант, нито пък искам да се връщам при семейството си в Шейкър Хайтс. Голямата ми мечта е да започна работа в някоя от големите аукционни къщи, „Сотбис“ или друга такава. Парите са добри, работиш с интересни хора, а и ще съм сред изкуство през цялото време, нищо че не е излязло от моите ръце.

Маги подаде на Ранджит коктейла му от кола и арак, после се засмя.

— Мечтай си — подхвърли тя.

Пру протегна крак покрай Гамини и я ритна.

— Свиня такава. Знам, че няма да стане веднага. Започваш като стажант, а после току-виж ти възложили задачата да следиш номерата на табелките за наддаване в дъното на залата — сещаш се, там, където истинският аукционер рядко поглежда. Ранджит? Не ти ли харесва коктейлът?

На това Ранджит не знаеше как да отговори. С Гамини все това си поръчваха, когато изследваха заедно Коломбо, но откакто приятелят му замина, не беше пил тази напитка. Вдигна чашата към устните си и вкусът му допадна. На този коктейл, както и на следващия.

Макар вечерта да се различаваше от очакванията му, не беше и съвсем за изхвърляне. По някое време момичето на име Пру придърпа стола си към неговия. Той веднага забеляза три неща в нея. Беше топла, мека и ухаеше доста приятно. Е, не можеше да се сравнява с Мира де Сойза и дори — макар и по различен начин — с мевроу Беатрикс Ворхулст, но все пак беше приятна.

Понеже не беше идиот, Ранджит си даваше сметка, че миризмата на жените се дължеше на продукт, който можеш да си купиш във всяка дрогерия. Нямаше значение обаче. Пак си беше приятно, а Пру имаше и други достойнства, сред които охотата й да се притиска в ръката му и забавните неща, които ръсеше от време на време, всъщност доста често. Така или иначе, Ранджит реши, че си прекарва доста добре.