Артър Кларк - Последната теорема

Той се обърна към дъската и започна да пише.

— Да кажем, седем-осем тона гориво като за начало. Самите земекопни машини — колко, поне още двайсет или трийсет тона? Нека се спрем на най-малкото число — двайсет и седем тона. За да пренесем тези двайсет и седем тона от ниска околоземна орбита, НОО, до Марс, ще трябва да ги натоварим на нещо като космически кораб. Нямам представа колко може да тежи подобно чудо, но да речем — петдесет-шестдесет тона за самия кораб плюс теглото на горивото, необходимо за полета от НОО до Марс. — Отстъпи назад да погледне цифрите на дъската и се намръщи. — Май имаме проблем обаче — обърна се през рамо към класа той. — Преди да тръгне от ниска околоземна орбита, корабът трябва да се озове там, нали? А това, боя се, ще е доста скъпо.

Замълча и плъзна тъжен поглед по студентите. Чакаше някой от тях да си размърда мозъка и след малко едно от момичетата го направи.

— Защото трябва да преодолее земната гравитация, нали така, д-р Ворхулст?

Той удостои студентката с широка усмивка.

— Точно така, Рошини — потвърди Ворхулст и вдигна поглед към таймера на стената, който току-що беше грейнал в жълто. — С други думи, спънката е още на първата крачка. Има ли нещо, което може да я улесни? За това ще говорим другия час. Но ако някой от вас няма търпение да научи отговора, е, нали затова са създадени интернетските търсачки?

А после, когато всички започнаха да стават, преподавателят добави:

— А, още нещо. Всички сте поканени на партито по случай края на семестъра в моята къща. Не е нужно специално облекло и моля ви, не носете подаръци за домакина — присъствието ви е достатъчно. Държа да дойдете обаче. В противен случай ще нараните майчинските ми чувства.

Едно от нещата, които Ранджит харесваше най-много у преподавателя си по астрономия — освен неочаквани и адски приятни изненади като партита за края на семестъра, — беше нетрадиционният му метод на преподаване. Когато в края на всяка лекция д-р Ворхулст съобщаваше на класа каква е темата на следващата им сбирка, той много добре знаеше, че неговите стотина верни и високо мотивирани космически кадети ще изровят цялата налична информация по темата много преди началото на следващата лекция. (Малцината, които се бяха записали за курса с различна мотивация, тоест с напразната надежда да проспят лекциите и да изкарат шестица без много зор, или се бяха отказали в самото начало, или се увлякоха на свой ред, заразени от ентусиазма на останалите.) Така на всяка следваща лекция, вместо да преподава нов материал, д-р Ворхулст се заиграваше със събраната от студентите информация и всички бяха доволни.

Този път обаче Ранджит не можа да се гмурне веднага в дебрите на търсачката. Имаше други задължения. Най-напред трябваше да издържи смъртоносно отегчителните сто и десет минути философия. После дойде ред на обяда — ужасен сандвич и кутийка възтопъл сок от неизвестни плодове, които погълна набързо, за да хване автобуса в два часа, с който да стигне до библиотеката.

Но току пред прага на мензата с няколко приятелчета стоеше съседът му от часовете по астрономия и имаше новини за Ранджит.

— Чу ли какво обеща д-р Ворхулст за следващия час? Тъкмо разправях на приятелите си. За проекта „Арцутанов“, сещаш се. Ворхулст каза, че не е изключено проектът да бъде осъществен тук! В Шри Ланка! Защото от Световната банка съобщили, че са получили молба за финансиране на проучване за терминал в Шри Ланка!

Ранджит тъкмо отваряше уста да попита за какво точно става дума, когато едно от другите момчета се обади:

— Но нали каза, че можело да не одобрят молбата, Джуде?

Джуде помръкна изведнъж.

— Е, да — призна той. — Защото властта е у проклетите американци, проклетите руснаци и проклетите китайци… а и парите също. Като нищо ще подложат крак на проекта, защото тръгне ли веднъж лифтът на Арцутанов, всяка незначителна и бедна страна по света може да си създаде собствена космическа програма. Дори ние! И край с монопола им! Не мислите ли?

Слава Богу, групичката от момчета синхалезе бързаше да обядва, което спести на Ранджит необходимостта да отговори — и да признае, че няма ни най-малка представа за какво говори Джуде. А после най-сетне стигна до библиотеката, гмурна се в търсачката и започна да попива информация като суха гъба. Колкото повече научаваше, толкова повече разбираше ентусиазма на Джуде. Онази трудна първа стъпка от земната повърхност до ниската околоземна орбита? С лифта на Арцутанов това изобщо не би било проблем!