Артър Кларк - Последната теорема

Изражението на Ранджит не се промени.

— Това — каза той — е една напълно разумна теория. Но аз просто не вярвам, че се е случило така.

Давоодбхой се засмя.

— Добре, Субраманиан. Нека не спорим повече. Просто не го правете отново, разбрахме ли се? — Разлисти папката пред себе си, кимна и я затвори. — Сега можете да се върнете в час.

— Добре, сър. — Младежът взе раницата си, пристъпи от крак на крак, после събра смелост да попита: — Ще ме изключат ли?

Математикът го погледна изненадано.

— Да ви изключат? Не, не, нищо подобно. Това е първата ви простъпка все пак. Не изключваме за първа простъпка, освен ако е нещо далеч по-лошо от открадната парола, пък и деканът получи някои доста убедителни писма във ваша подкрепа. — Отвори отново папката с досието на Ранджит и разлисти документите вътре. — Да. Ето ги. Едното е от баща ви. Пише, че като цяло сте добър човек. Само по себе си мнението на баща за единствения му син не би имало голяма тежест, но то се подкрепя от другото писмо. И то е пълно с похвали като писмото на баща ви, но е от човек, който, струва ми се, не ви е толкова близък и освен това неговият глас се чува тук. Писмото е от адвоката на университета, Дхатусена Бандара.

Тази информация даде на Ранджит нов повод за чудене. Кой да предположи, че бащата на Гамини би си дал толкова труд да спаси приятеля на сина си?

Учебната година се влачеше към края си. Набираше за кратко скорост в часовете по астрономия, но през останалата част от времето сякаш не помръдваше изобщо.

За кратко Ранджит си помисли, че може би има още една светлинка — макар и доста по-мижава — в тунела. Спомнил си лекцията за така наречения хидросоларен план на Израел за Мъртво море, той влезе на един от семинарите. Този път обаче лекторът говореше за повишаващите се концентрации на сол в крайбрежните кладенци по целия свят и че част от големите реки вече не се вливали в морето, защото водите им се отклонявали за напояване, за казанчетата на тоалетните в големите градове и за поливане на моравите пред къщите в предградията. Разочарован достатъчно, Ранджит повече не стъпи на занятията.

За кратко дори се замисли дали да не вземе на сериозно, или поне да се престори, че взема на сериозно обучението си. Така де, на ученето можеше да се погледне като на игра, при това игра, която е лесно да спечелиш. То не приличаше ни най-малко на жаждата за знания, с която се отличаваше ранният му плам по теоремата на Ферма. Сега просто трябваше да отгатне какви въпроси ще постави всеки от преподавателите на поредния тест и да назубри отговорите. Не винаги уцелваше, но не беше и нужно, когато целта ти е да не те скъсат.

Нищо от току-що казаното, разбира се, не се отнасяше за курса по астрономия.

Д-р Ворхулст съумяваше да превърне всяка лекция в наслада за ума и душата. Както когато говориха за тераформирането например — промяната на планетни повърхности така, че там да живеят хора. Но ако ще тераформираш чужда планета, първо трябва да стигнеш там, нали?

На Ранджит веднага му хрумна отговор и той беше „космически кораби“. Беше вдигнал наполовина ръка, когато преподавателят заговори.

— Сега ще кажете „космически кораби“, нали? — попита д-р Ворхулст, обръщайки се към целия клас и по-конкретно към десетината студенти, които като Ранджит бяха вдигнали ръка. — Добре. Нека помислим върху тази идея. Да предположим, че искаме да тераформираме Марс, но разполагаме само с минимално количество тежки земекопни машини. Един много голям екскаватор, да речем. Един булдозер. Два камиона с открити каросерии среден размер. Достатъчно гориво за, колко, шест-седем месеца минимум. — Замълча, спрял поглед на втория ред, където една ръка махаше нетърпеливо. — Да, Джанака?

Момчето на име Джанака скочи на крака.

— Но, д-р Ворхулст, има цял план за преработката на гориво от марсиански ресурси!

Преподавателят се усмихна широко.

— Напълно си прав, Джанака. Например, ако под замръзналия почвен слой в полярните области на Марс наистина има голямо количество метан, както мнозина смятат, той наистина може да се използва за гориво, стига да намерим достатъчно кислород, който да поддържа горенето. Само че, за да направим това, ще ни трябва доста повече тежко оборудване, което на свой ред ще изисква доста повече гориво, за да работи, и така, докато не станат готови преработвателните фабрики. — Ворхулст се усмихна приятелски на момчето. — Така че, Джанака — каза той, — ако искаме да започнем някакво тераформиране в обозримо бъдеще, май ще трябва сами да си закараме нужното за тази цел гориво. Нека направим някои изчисления.