Артър Кларк - Последната теорема

— О, скъпа ми Мира — въздъхна с копнеж президентът, — де да можеха. Но банката ще отвърне на удара — ще наложи възбрана върху фондовете, на които може да наложи възбрана, ще отмени финансиране, което може да отмени, и ще изправи Египет до стената.

— Той поклати глава. — За жалост, американците са прави за последствията от вливането на толкова голям капитал в световната икономика. Той ще предизвика ужасни проблеми на международните пазари. А ние буквално ще банкрутираме.

Президентът сведе поглед. Седнала по турски на пода до него, Наташа Субраманиан се въртеше неспокойно.

— Искаш да кажеш нещо ли, скъпа? — попита той.

— Ами, да — призна девойката. — Защо Египет да е толкова беден? Мислех, че новата Асуанска дига ги е направила богати.

Президентът се усмихна тъжно.

— Много хора мислят като теб. Асуан може да произвежда огромно количество електрическа енергия, но не може да прави две неща едновременно. Увеличаването на произведената енергия ощетява селското стопанство, а на тях храна им трябва дори повече, отколкото електричество. — Той поклати глава. — Тези пари могат да сторят чудеса за Египет. С тях биха могли да построят нови електроцентрали например.

— А не могат ли да ги построят без тях? — попита Наташа.

Президентът се усмихна търпеливо.

— Много биха искали — каза той. — Но не могат. Нямат необходимите средства. Нито сега, нито през последните десетилетия. Затова единственият начин да строят нови централи е чрез системата СПЕП, както я наричат там — строиш, притежаваш, експлоатираш, предаваш. Частни инвеститори финансират строежа на новите централи, ръководят ги, като прибират всичките печалби с правото на еднолични собственици, а след като изтече гратисният период по договора, прехвърлят собствеността им на държавата. Но въпросният период е дълъг и накрая държавата получава амортизирани централи със занижени нива на безопасност. — Той поклати отново глава. — Всичко това моят стар приятел Хамед ми сподели в частен разговор. Би било неприятно, ако американците разберат, че ми е казал.

Наташа въздъхна.

— Какво можем да направим в такъв случай?

Отговорът дойде от неочакван източник. Робърт вдигна поглед от монитора.

— Латното равило — изрече поучително той.

Найджъл де Сарам го погледна с усмивка.

— Всъщност може и да си прав, Робърт — каза той.

Гамини Бандара се намръщи.

— За какво да е прав?

— Ами за Златното правило. Сещаш се, „Прави на другите онова, което би искал те да направят за теб“. Не знам друго по-просто определение за съвършените световни порядки й ако всички го спазвахме — ние, американците, пришълците от космоса, всички — голяма част от проблемите ни биха изчезнали от само себе си.

Гамини изгледа със съмнение стария приятел на баща си.

— Нищо лично, сър, но наистина ли мислите, че онези едно-точка-петици ще се трогнат от някаква стара поговорка, залегнала в примитивните суеве… религиозни убеждения на част от земното население?

— Убеден съм дори — заяви твърдо адвокатът. — Златното правило не е само религиозна доктрина. Дефинирано е с други думи от хора, които не са се опирали на свръхестествен авторитет. Да вземем Имануел Кант например, поборника за чистия разум. Той казва… — Де Сарам затвори очи за миг, после цитира: — „Води се в действията си от такава максима, каквато би искал да превърнеш в универсален закон“. Не е ли това Златното правило на Робърт? Кант го е нарекъл „категоричен императив“. Тоест, че този принцип на действие следва да бъде задължителен, без никакви изключения, за всяко човешко същество — както и за всяко извънземно, предполагам, стига да се беше сетил да включи и тях във формулировката си. — Адвокатът разроши косата на Робърт. — Така че, момчето ми — каза той, — остава само да убедиш баща си, че трябва да докаже и тази теорема. Докаже ли я, светът ще стане едно по-добро място. — Погледна към Ранджит, който се беше настанил пред екрана, показващ картина от деловата дейност на едно-точка-петиците. — Е, приятелю, ще се пробваш ли? — извика му.

Когато Ранджит най-сетне вдигна поглед, на лицето му бе изписан екстаз. Но не към Найджъл де Сарам погледна той.

— Гамини, помниш ли как преди години с теб спорихме за една идея? От един семинар, където попаднах случайно? Онази идея, на израелците… хидросоларния проект, май така я бяха нарекли… за производство на енергия от Мъртво море?

Гамини помълча секунда, колкото да прехвърли набързо спомените от далечната им младост.