Артър Кларк: Последната теорема

— Не — отвърна. — За какво говориш?

— Мисля, че знам защо едно-точка-петиците копаят този свой тунел! — обяви победоносно Ранджит. — Сигурно строят енергийна централа! Ясно е, че американците не искат извънземните да дадат всичките онези пари на Египет, но не виждам как биха възразили, ако извънземните подарят на Египет част от електрическата енергия, която произвеждат!

Понеже предстоеше да се вземат важни решения, двайсетина гости от космоса се събраха на съвещание — девет-ръкокраки и едно-точка-петици, дори двама машинно-складирани, които бяха пилотите на армадата. Събраха се на място, което доскоро представляваше извънземен еквивалент на адмиралски мостик (на един от корабите от армадата на едно-точка-петиците), а сега се бе превърнало в приблизителен еквивалент на Кремъл или Овалния кабинет. Е, възтесничък еквивалент всъщност и душната атмосфера беше особено неприятна за едно-точка-петиците, защото повечето от тях носеха минимално защитно облекло и по тази причина бяха изложени в много по-голяма степен отпреди на звуците, вида и миризмата на другите участници в съвещанието.

От всички едно-точка-петици най-недоволна от нежеланите сетивни атаки беше онази, чиято задача беше да пази едно-точка-петиците от неприятности. Официалната й титла беше „идентификатор на нежелани последствия“, но обикновено я наричаха с по-краткото Тревожната. Всичко в настоящата ситуация дразнеше Тревожната, но най-много я дразнеше безкрайната лекция върху древните човешки технологии, която им изнасяше в момента главният преговарящ на девет-ръкокраките. В интерес на истината, Тревожната не даваше и пукната пара за девет-ръкокраките независимо от ситуацията и особено при ситуации, които не изключваха възможността за физически контакт с противните им малки девети крайници. Но понякога просто нямаше избор.

Човешката технология, която обсъждаха в момента, беше важна за човеците. И не беше лишена от достойнства, трябваше да признае Тревожната. Водата щеше да идва от морето, да се излива към дъното на Катара, където да върти турбини и да генерира електричество.

— И именно това електричество искат те, така ли? — обърна се Тревожната към говорителя на девет-ръкокраките.

— Това сте им обещали вие — каза девет-ръкокракият — разполагам с копие на договора, ако искаш да го видиш.

Всъщност съществото стискаше инфо-палка в манипулатора си. Тревожната потръпна и се премести по-далеч. Но понеже не искаше преговорите да се провалят, направи по-конструктивно изказване:

— Когато го предложихте за пръв път, реших, че искате да ги научите как да извличат енергия от вакуума като нас. Радвам се, че не става дума за това. Иначе големите галактици можеше да се ядосат.

Девет-ръкокракият не отговори. Тревожната настоя:

— А историята с техния така наречен „категоричен императив“?

Девет-ръкокракият потисна прозявката си.

— На този принцип искат да управляват планетата си. Искат и ние да се съобразяваме с него. В интерес на истината — съществото насочи деветия си крайник към един от машинно-складираните пилоти, който следеше разговора с помощта на собствения си девет-ръкокрак преводач, — вече започнахме технологичния трансфер.

Тревожната, която знаеше това много добре, въздъхна.

— А когато големите галактици се върнат, какво ще им кажем?

Девет-ръкокракият изсъска нетърпеливо.

— Може да се върнат след десет минути или след десет хиляди години. За тях времето не тече така, както тече за нас. Знаеш ги какви са.

Тревожната се взря мълчаливо в девет-ръкокракия. А после, потръпвайки под леката си броня, каза:

— Работата е там, че изобщо не ги знаем какви са. Въпреки това, по липса на по-добра алтернатива, ние ще приемем предложението. А ако имаме късмет, когато големите галактици се върнат, всички ние отдавна няма да сме живи.

Тревожната не пожела да се върне в командния център, преди да го продухат с йонизирани газове. Дори и след това спря на прага и подуши подозрително въздуха.

Това накара останалите присъстващи да си разменят онова, което сред едно-точка-петиците минаваше за снизходителни усмивки, но иначе се въздържаха от коментари. Обади се само един, онзи, когото наричаха Мениджъра:

— Тръгнаха си, Тревожна — извика й той. — Дори миризмите им не се усещат. Няма от какво повече да се страхуваш.

Тревожната го изгледа раздразнено, докато заемаше мястото си. Но пък той беше, в края на краищата, не само неин началник в йерархията на едно-точка-петиците, но и интимен партньор при възможност.