Артър Кларк: Последната теорема

— И за какво ще говори с тях? — разтревожи се Мира.

— Свежда им американските заповеди — мрачно обясни Де Сарам. — Подготвят изявление, което ще бъде оповестено утре сутринта и което гласи, че подобен приток на злато е недопустим, защото ще дебалансира световната финансова структура.

Ранджит смръщи вежди.

— Като нищо — съгласи се той. — Би се равнявало на еднократна инжекция от… колко? Трилиони долари свеж капитал. Не ми се мисли за последствията. Да не говорим, че ще срине цената на златото на световните борси. — После сви рамене. — Не ви завиждам, на теб и на колегите ти. Не знам как ще се справите с подобен проблем.

Но адвокатът клатеше глава.

— Мисля, че президентът няма да се съгласи. Надява се, че вие ще можете да помогнете. Иска да му разкажете всичко за този тип Бледсо. А после ще се опита да измисли някакво решение.

Президентът на Шри Ланка не беше единственият световен лидер, който свикваше подобни срещи. По целия свят някои от най-умните и най-добре информираните хора си блъскаха главите над същия проблем. Pax per Fidem също беше насрочил съвещания, а централата използваше свободните сателити, за да чуе мненията на най-способните икономисти…

И, кой знае, може би щяха да стигнат до разумно решение, ако американците не разполагаха с още едно камъче, което да преобърне колата. А именно — изявление, направено уж рутинно от говорителката на президентската администрация, но съвсем не рутинно предвид ефекта му върху ситуацията.

— Президентът би искал да стане ясно — каза говорителката с невинната си усмивчица, която й беше служила вярно пред камерите стотици пъти, при всяко скандално изявление, което се бе налагало да съобщава на широката общественост, — че Америка също има основателни претенции за репарации предвид ненужно жестоките щети, нанесени на миротворческите й самолети.

Когато Найджъл де Сарам ги въведе в президентския кабинет, Ранджит остана потресен от това колко е остарял Дхатусена Бандара. Е, едва ли беше неочаквано. Президентът сигурно гонеше деветдесетте. Сега обаче изглеждаше много по-крехък от последния път, когато Ранджит го беше виждал на живо, по време на церемонията по встъпването му в длъжност. Гласът му обаче бе все така силен и ясен. Разцелува Мира и Наташа, а с Робърт и Ранджит се ръкува здраво. После и синът му направи същото, но вместо да се ръкува с мъжката половина на семейството, той ги прегърна топло.

— Благодаря ви, че дойдохте — поде Гамини. — Поръчах чай за големите — тук Гамини намигна на Наташа, която отвърна с признателна усмивка за повишението си, — и плодов сок за Робърт. А ако на Робърт му омръзне да ни слуша приказките, до прозореца има компютър с игри.

— Чудесно — зарадва се Мира. — Робърт обича да играе триизмерен шах срещу компютъра.

— Добре тогава. Найджъл обясни ли ви как да оправите онази глупост с мобилизацията?

— Да. Дано да се получи — каза Ранджит.

— Да се хващаме на работа тогава. Старият Орион Бледсо ни създава големи проблеми. Нека започнем с вашите неприятности.

Найджъл де Сарам обясни случая сбито и ясно. Гамини кимаше с глава, после се обърна към семейството.

— Случайно да сте забелязали откъде идва съобщението?

Мира поклати глава. Ранджит се намръщи.

— Аз забелязах нещо всъщност. Не беше от Вашингтон. Не беше и от офиса му в Калифорния. Сигурно е било някъде от Европа.

Гамини погледна към баща си, който кимна мрачно.

— От Брюксел — поясни президентът. — Заради натиска на Америка Световната банка нареди на Египет да откаже предложеното злато. Натискът е бил оказан от полковник Бледсо.

— За всичко съм виновен аз — заяви Гамини Бандара. — На времето Бледсо ми се стори подходящият човек, който да уреди проблемите около твоя достъп до класифицирана информация, за да те привлечем като сътрудник в Pax per Fidem. Разбира се, цялата истерия около достъпа беше дело на американското правителство. Никой без най-високо ниво на достъп не се допускаше до програмите, свързани с „Тих гръм“, и аз реших, че Бледсо може да уреди нещата с твоя достъп. — Той поклати мрачно глава. — Лошо решение. Трябваше да измисля нещо друго. Оттогава си имаме само неприятности с този тип.

— Няма смисъл да говорим за минали работи — изтъкна баща му. — Въпросът е какво можем да направим сега? Египет наистина се нуждае от пари.

Мира смръщи вежди.

— А не могат ли да пренебрегнат нареждането на Световната банка? И просто да приемат офертата на извънземните?