Артър Кларк - Последната теорема

— Приятели мои — казваше той, — с натежало сърце заставам пред вас, за да заявя, че нашествието — да, нашествие, защото не намирам друга дума, с която да нарека случилото се, — че нашествието на тези същества от космоса премина точката на търпимостта. Правителството на Арабска република Египет изрично настоя агресорите да преустановят незабавно подготовката си за война и да се изтеглят от територията на Египет. Агресорите не само не се съобразиха с това искане, което е в съгласие с международните закони, а дори не си направиха труда да отговорят. Вследствие на това правителството на нашия съюзник Арабска република Египет подготвя въоръжен контингент, който да прекоси пустинята и да прогони нашествениците. В добавка президентът на Арабска република Египет призова Съединените американски щати да изпълнят задълженията си според съществуващите договори между двете страни и да се включат в бойната мисия. Разбирате, че нямам друг избор, освен да удовлетворя това искане. В съответствие с него наредих шеста, дванадесета, четиринадесета и осемнадесета военновъздушна ескадрила да унищожат вражеския лагер. — Тук президентът си позволи лека усмивка. — При други обстоятелства подобно решение би било пазено в строга тайна, но в този случай ми се струва, че разгласяването на плановете ни може да убеди извънземните агресори незабавно да преустановят провокативната си дейност и да заявят намеренията си за изтегляне от египетска територия.

Президентът се обърна да погледне към собствения си екран — и тъкмо навреме, защото в същия миг екраните по целия свят показаха онова, което той беше обещал. Бойни самолети в прецизни формации се издигнаха от всички посоки и поеха към общата си цел — депресията Катара. Част от машините бяха познати на Ранджит — свръхзвукови изтребители, стари В-52, използвани масово по време на войната във Виетнам, но все още в добра форма, бързи бомбардировачи със системи стелт. Ранджит преброи поне десетина различни видове машини, всичките насочени към една и съща точка върху картата…

А после, внезапно и без никакво предупреждение, нещата се промениха.

Приличаше на онези невидими оградки, които държат домашното куче в рамките на моравата — вкопани в почвата жици, които пращат сигнал до каишката на животното всеки път, когато то се опита да изтича на улицата. Същото се случи със самолетите. Достигайки периметъра на мислена окръжност с център депресията Катара, всеки от тях губеше мощност, а от стройните им формации не оставаше и помен. Нищо не избухна. Нямаше пламъци, нито друг знак за вражеска активност. Не, на страховитата военновъздушна армада просто й угаснаха двигателите.

Останали без тяга, самолетите заходиха за безмоторно приземяване, но не им се получи. Само след няколко минути екраните вече показваха пет-шестстотин погребални клади там, където машините се бяха разбили и горивото в резервоарите им се беше възпламенило от удара със земята.

А в периметъра на нашествениците странните им машинарии продължаваха да вършат тайнствените си дела, сякаш нищо не се беше случило.

Колкото до едно-точка-петиците, за тях депресията Катара беше истински рай.

Най-много им харесваше застоялата вода в оазиса. По-чиста вода не помнеха от поколения на собствената си планета. Е, имаше няколко химически вещества, които трябваше да бъдат отстранени чрез филтрация. Но за радиоактивно замърсяване не можеше да се говори, а позитронни емитери нямаше и грам!

А въздухът! Въздуха почти можеха да го дишат без филтри! Топличко беше, вярно — четиридесет и пет градуса по Целзий или сто и десет по Фаренхайт, според това коя от няколкото местни системи за измерване на температурата използваш, — но изкопаеха ли веднъж тунела до морето, щеше да има предостатъчно средиземноморска вода, която да охлади въздуха.

На практика едно-точка-петиците бяха безкрайно щастливи, доколкото може да бъде щастлива поробена раса от създания, които разчитат на масово протезиране. Само една досадна подробност помрачаваше щастието им.

Както обикновено, проблемите ги създаваха девет-ръкокраките. Девет-ръкокраките се бяха съгласили с унищожението на атакуващите самолети, защото контрамярката не застрашаваше живота на разумни същества — всички самолети бяха насочвани дистанционно. Уви, атаката все пак отне човешки живот.

Група нефтотърсачи бяха извадили лошия късмет да разположат оборудването си точно там, където се разби един от американските самолети. Вярно, че само единадесет човешки същества загинаха, по-малко от 0,0000001 процент от земното население. Както и да го погледнеш, подобна нищожна загуба не беше повод за тревога.