Артър Кларк - Последната теорема

Разбира се, трактовката на Робърт за наученото в неделното училище на тема Златното правило и как не трябва да правиш на другите онова, което не искаш те да ти направят, не успокояваше особено Мира и Ранджит. Те не се възпротивиха, когато Робърт започна да проявява интерес към новините по телевизията, стига да намереше канал, който да не е задръстен от галерията на странните галактически обитатели.

А по новините показваха какво правят едно-точка-петиците в депресията Катара. Всички сателити, които не бяха заети с повторения на галактическата менажерия, следяха под лупа тази забравена доскоро част от света.

Веднага щом армадата на едно-точка-петиците кацна, стана ясно защо са използвали ракети за убиване на скоростта, вместо да разчитат на далеч по-икономичното атмосферно триене. Корабите им не биха издържали подобно натоварване. Не бяха обтекаеми. Не приличаха дори на малките цилиндрични кораби на девет-ръкокраките. Корабите на едно-точка-петиците приличаха повече на коледни елхи, отколкото на превозно средство с аеродинамичен дизайн — кубове, сфери и многоъгълници стърчаха от централния корпус под всевъзможни ъгли.

Това обясняваше охотата им да прахосат гориво за обратното ускорение. Ако бяха навлезли в атмосферата на принципа на земните совалки, щяха да изгорят сред адски пламъци и да свършат като нажежени отломки, пръснати на площ от хиляди хектари.

След като се приземиха безпроблемно и при добра организация, стана ясно и какво е предназначението на всичките гротескни добавки по корпусите. Някои от добавките приличаха на пипала, които се откачиха от корабите, застинаха нерешително за миг, после плъзнаха да изследват околността. Други се скачиха едни с други и поеха към застоялата вода в оазиса — с каква цел, Ранджит нямаше представа.

— Онази вода не става за пиене — отбеляза той. — Надявам се да са наясно с това.

Мира го погледна изпитателно.

— Знаеш ли — каза бавно тя, — изглеждаш доста по-спокоен откакто Йорис се обади да каже, че атентаторите са били отбой. Вече се тревожиш дали едно-точка-петиците имат какво да пият.

Понеже казаното от жена му беше вярно, Ранджит не направи опит да спори.

— Както Робърт все ни повтаря — подхвърли той, — не бива да правим на другите онова, което не искаме те да ни направят. Лично аз не бих искал който и да било да стреля по мен.

Мира се усмихна, а после екранът привлече вниманието й. Част от периферните елементи на извънземните кораби се бяха отделили от корпусите, пропълзели бяха до една дюна и ровеха пясъка.

— Копаят тунел — промърмори озадачено тя. — Какво, бомбоубежище, в случай че някой ги нападне, това ли правят?

Ранджит не отговори. Никак не беше изключено извънземните да очакват атака, но лично той…

Не се наложи да казва нищо, защото всички свободни новинарски канали угаснаха едновременно. След миг на екрана се появи смутен говорител, който информира набързо зрителите, че президентът на Съединените американски щати е поискал незабавно ефир, за да направи съобщение от „световна важност“.

— Точно така се изрази президентът — нервно информира публиката си говорителят. — Засега това е единственото, което знаем, освен че подобно нещо е безпрецедентно в историята на… Какво?

Последното беше отправено към някого в студиото, когото камерите не улавяха, но отговорът бързо стана очевиден. Говорителят едва има време да каже:

— Дами и господа, президентът на…

А после екранът отново почерня за миг. Когато картината се възстанови, показваше група важни на вид (но и притеснени) мъже и жени, скупчили се около маса, която се огъваше под тежестта на гора от микрофони. Ранджит плъзна озадачен поглед по мизансцена — пресконференцията не се провеждаше на обичайното си място в Розовата градина, нито в Овалния кабинет, нито на някое от другите места, които президентът предпочиташе за тази цел. Е, да, гигантско американско знаме беше опънато на заден план, както го опъваха винаги по настояване на президента, но малкото, което се виждаше от помещението, беше непознато за Ранджит — стая без прозорци, обляна в ярката светлина на прожектори и със стража от въоръжени морски пехотинци, застанали мирно и с пръст на спусъците.

— Мили Боже — прошепна Мира. — Това е противоатомното им убежище.

Но Ранджит не я чу. Самият той беше направил откритие.

— Виж кой стои между президента и египетския посланик. Не е ли това Орион Бледсо?

Той беше. Но не им остана време да коментират присъствието му, защото президентът вече говореше.