Артър Кларк - Последната теорема

— Полковник Бледсо — учуди се той. — Какво правите тук?

Стигна се до кратки преговори. На полковник Бледсо (пенсиониран) беше позволено да влезе в къщата, но придружен от капитана на охраната с пистолет в ръка. Спътниците му останаха навън, седнали на земята с ръце на тила и под дулата на пазачите.

Човек би предположил, че Бледсо ще се почувства в неизгодно положение. Не беше така.

— Благодаря, че ме приехте, за да поговорим — каза той. — Не бих искал да насъсквам момчетата си срещу охраната ви.

Ранджит не знаеше да се разсмее ли, или да се ядоса, и накрая реши, че няма смисъл да си блъска главата над тази дилема. Подкара по същество.

— За какво искате да говорим? — попита той.

Бледсо кимна.

— Правилно. Да не губим време. Тук съм от името на президента на Съединените щати, който е убеден, че човешката раса не бива да позволява на онези извънземни убийци да кацнат на Земята.

Ранджит тъкмо щеше да попита как точно президентът на Съединените щати смята да предотврати това, но жена му го изпревари:

— И защо вашият президент смята, че може да говори от името на цялото човечество? Нямат ли Китай и Русия мнение по въпроса?

За изненада на Ранджит Бледсо явно очакваше този въпрос.

— Вие живеете в миналото, госпожо Субраманиан. Говорите така, сякаш все още съществува Голямата тройка. А тя не съществува. Русия и Китай вече нямат думата! И не е нужно да се допитваме до тях.

След което добави презрително, че въпросните страни имали сериозни вътрешни проблеми, които се опитвали да запазят в тайна.

— Народна република Китай току-що загуби контрола си над провинция Джилин. Сега там се разпорежда движението Фалун Гонг. Е, вие никога не сте чували за провинция Джилин, разбира се. Работата е там, че Джилин е житницата на Китай, както и най-големият производител на автомобили и железопътни вагони. Да, да, добре ме чухте. Център и на селското стопанство, и на промишлеността! А Фалун Гонг вече напредва през границата към вътрешността на Монголия.

Поклати глава, сякаш съчувстваше на Китай за проблемите му, но леката извивка на устните го издаде. Полковникът злорадстваше.

— А руснаците? — продължи той. — Те са още по-зле. Чечня е като разлютен цирей. Там мюсюлманите са се разбеснели и всеки ислямски фанатик по целия свят, който още точи зъби за друговерска кръв, ще тръгне към Чечня, за да размаха оръжие — а там минават някои от най-важните газопроводи на Русия. И ако Чечня успее да се отцепи, моментално ще я последват други провинции.

— Изглеждате доволен — отбеляза Мира.

— Доволен? Не. Какво ми пука за проблемите на Китай и Русия? Но ситуацията там определено опростява задачата на нашия президент — трябва да се предприемат действия, а решенията се вземат по-лесно, когато никой не ти се пречка в краката. И точно тук ти и семейството ти се появявате в картинката, Субраманиан. Президентът има план. И всички вие сте част от него.

Ранджит и семейството му никога не бяха хранили топли чувства към Бледсо. Сега обаче отношението им придоби антарктически температури.

— Какво искаш? — попита Ранджит с тон, който казваше, че каквото и да е то, шансът да го приеме е почти нулев.

— Нищо особено — отговори Бледсо. — Искам дъщеря ти Наташа да излезе по телевизията и да каже, че докато е била тяхна пленница, те са й обяснили какво означава „стерилизация“ на Земята — пълно унищожение на човешкия род и колонизиране на нашата планета от нашествениците.

Наташа реагира моментално:

— Нищо такова не е имало, господин Бледсо. И не помня да съм била „пленница“.

Баща й вдигна ръка.

— Той знае, че това е лъжа, миличка — каза й той. — Добре, Бледсо. Защо искаш да налееш масло в омразата към тези създания?

— Защото рано или късно ще трябва да ги унищожим, как защо. Е, ще ги оставим да кацнат. А после ти, Субраманиан, ще излезеш по телевизията и ще кажеш, че дъщеря ти е споделила с теб нещо, което светът трябва да узнае, а после Наташа ще разкаже историята си и готово.

Този тип май чакаше с нетърпение описаното развитие на нещата, помисли си Ранджит.

— И после какво? — попита.

Бледсо сви рамене.

— Ами, ще им видим сметката — каза той. — Първо ще ги халосаме с „Тих гръм“, така че да им изтръгнем ноктите. После ще пратим срещу тях цялата мощ на американските военновъздушни сили с всичките бомби и ракети, които могат да натоварят самолетите, ще изстреляме и междуконтинентални балистични ракети, ядрени и така нататък. Когато приключим, от тях няма да е останал и спомен, гарантирам ти.