Артър Кларк - Последната теорема

Докато вървяха натам, Ранджит си даде сметка, че отдавна не се е чувствал толкова добре. Наспал се беше до насита, взел си беше бърз душ с истинска, пък била тя и рециклирана вода — само трийсет секунди според вградения таймер, но пък за трийсет секунди можеше да се намокриш предоволно, — а после и бързата разходка из тръбата. Изобщо, денят беше започнал чудесно. Очаквал бе жилищните помещения да са в тръбата със стадиона, но те всъщност се намираха в съседна, по-малка тръба, свързана с олимпийската посредством изкуствено изграден тунел.

Но важното беше, че е тук! На Луната! Със скъпите си съпруга и син в деня, който с малко късмет можеше да остане паметен в живота на скъпата му дъщеря!

Макар налягането на изкуствено създадената атмосфера в тунелите да беше едва наполовина колкото земното налягане на морското равнище, въздухът беше щедро обогатен с кислород. Този факт беше от по-голямо значение за балониста, прекия съперник на Наташа, Пайпър Дуган, отколкото за самата нея, макар че при слабата лунна гравитация му беше достатъчен капацитет от трийсетина кубически метра водород, за да се издигне. Дуган беше австралиец. Появи се, придружен от трима помощници на въжетата, които имаха грижата машината да не избяга. Водородният цилиндър с обтекаема форма се носеше над главата му.

С появата му на стадиона невидим оркестър подхвана химна на Австралия и голяма група в другия край на трибуните полудя.

— Охо — прошепна Мира в ухото на Ранджит. — Едва ли има достатъчно шриланкци тук, за да аплодират Таши.

Нямаше, естествено, но пък имаше голям контингент от съседна Индия и дори по-голям от хора с други националности, които даваха предпочитанията си на едно младо момиче от малък остров. Когато Наташа тръгна към старта, зад нея вървеше само един помощник, който носеше нещо като велосипед без колела, но с тънки като паяжина крила. И нея я посрещна музикално изпълнение — вероятно химнът на Шри Ланка, макар Ранджит да не знаеше, че има такъв, — но той веднага потъна във виковете на публиката, подкрепяща Наташа. Скандирането продължи и докато помощниците прикачваха състезателите към техните машини — Пайпър Дуган висеше от водородния си резервоар със свободни ръце и крака, които да въртят педалите; Наташа бе седнала под ъгъл от четиридесет и пет градуса на небесното си колело.

Музиката спря. Скандирането утихна. За миг се възцари мълчание… а после се чу пукотът на пистолета за начало на състезанието.

В началото Дуган се устреми хоризонтално напред, а небесното колело на Наташа пропадна с пет-шест метра, преди тя да е набрала скорост.

А после започна да настига съперника си.

Почти до края на разстоянието двамата се движеха рамо до рамо, подкрепяни ентусиазирано от публиката — и не само от шепата зрители на Луната, а и от стотиците милиони, които наблюдаваха състезанието от Земята.

На двайсетина метра от финала Наташа изпревари съперника си. Прекоси линията със значителна преднина и виковете, крясъците и скандирането на хиляда и осемстотинте зрители бяха най-силният шум, който Луната беше чувала от много, много години.

Обратното пътуване към Земята беше точно толкова дълго и неприятно като пристигането, но този път поне Наташа беше с тях — Наташа, която береше плодовете на своята победа.

Те бяха доста впечатляващи при това. Личният й екран не угасваше и за миг, поздравителни съобщения пристигаха от всичките й познати, както и от много хора, които никога не беше виждала. Сред тях бяха президентите на Русия, Китай и Съединените американски щати, както и лидерите на почти всички други страни от Обединените нации. Също д-р Дхатусена Бандара от името на Pax per Fidem, всичките й бивши съученици и учители, приятелите и родителите на приятелите. Както и онези, на чието мнение Наташа държеше най-много, като Беатрикс Ворхулст и цялата домашна прислуга в имението Ворхулст. Да не споменаваме другата категория, която искаше това или онова от нея — телевизионни предавания, които молеха за интервю, представители на няколко десетки движения и благотворителни организации, които я призоваваха да направи дарение. Не на последно място получи поздравления от Международния олимпийски комитет, който обеща на новата си шампионка място в планираното състезание с космически кораби на слънчеви платна, което щяло да се проведе веднага щом в НОО бъдат построени достатъчно такива апарати, които да се заемат с неотложната задача по колонизирането на Слънчевата система.