Артър Кларк - Последната теорема

Робърт бил здраво дете в почти всяко отношение. Във всяко, освен в едно. На някакъв етап нещо се било объркало. „Мозъкът е много сложен орган“ — казваха всички те или поне това имаха предвид, дори онези, които намираха друг начин да съобщят лошата новина. Може да е било неочаквана алергия, травма по време на раждането, скрита инфекция. Нямаха различия и по отношение на следващата лоша новина. Всички те със съжаление заявяваха, че не съществува лекарство, хирургична процедура или нещо друго, което да върне Робърт към „нормалното“ му състояние, защото всичките им тестове и изследвания показваха, че синът на Ранджит Субраманиан и Мира де Сойза бележи регрес. По някаква причина интелектуалното му развитие беше забавило обичайните си темпове.

Мира и Ранджит вече се бяха консултирали с дълъг списък от специалисти. Един от тях, педиатър и специалист по патологията на речта, ги изплаши сериозно.

— Робърт е започнал да изпуска съгласни звуци — „аня“ вместо „баня“ и „обедител“ вместо „победител“ например — обясни той. — Забелязали ли сте да говори с вас по същия начин, по който говори с другарчетата си? — И двамата родители кимнаха. — На неговата възраст повечето деца вече са свикнали да модифицират речта си в зависимост от този, с когото говорят. Когато се обръща към вас, вероятно ще каже „подай ми това“, а на приятелче ще каже „дай ми т;ва“. Стои и въпросът с членоразделността на речта. Вие сигурно му разбирате всичко, което казва, но дали е така с приятелите и роднините?

— Не винаги — призна Ранджит.

— Всъщност почти никога — поправи го Мира. — И това понякога разстройва Робърт. Но няма ли шанс това да се промени с възрастта?

— О, да — категорично заяви лекарят. — Алберт Айнщайн е говорел още по-зле като малък. Но все пак трябва да го наблюдаваме и следим внимателно.

Но когато Мира постави същия въпрос на следващия лекар, той се ограничи с думите:

— Винаги можем да се надяваме, д-р Де Сойза.

Следващият беше още по-прям:

— Понякога просто не можем да оспорваме Божията воля.

Никой не каза, че:

— Има някои специфични неща, с които можете да помогнете на Робърт.

И да имаше такива неща, медицинската професия, изглежда, не знаеше за тях. А и „напредъкът“ в диагностицирането на Робърт беше свързан с някои доста неприятни епизоди. Като рентгеновата снимка на главата, когато се наложи да го вържат за количката. Или когато му обръснаха косата, за да облепят скалпа му с магнитна лента. Или когато го овързаха за друга количка, за да го вкарат сантиметър по сантиметър в овала на ядрено-магнитния резонанс. В резултат на всичко това малкият Робърт Субраманиан, който не се беше страхувал от нищо в краткия си живот, сега започваше да плаче при вида на бяла престилка.

Все пак медицината беше направила нещо полезно за малкия Робърт. Лекарите му предписаха лекарства, които контролираха падането — наричаха го „малката болест“, за да го разграничат от истинската епилепсия, за каквато не ставало дума в неговия случай. Робърт вече не падаше. Но нямаше лекарство, което да го направи умен колкото връстниците му.

А после, една сутрин на вратата се почука. Ранджит вече се готвеше да тръгва с колелото към университета и когато отвори, насреща му стоеше Гамини.

— Мислех да се обадя предварително — каза той, — но се уплаших, че ще ми кажеш да не идвам.

Ранджит не губи време в празни приказки, а го прегърна и плесна по гърба.

— Глупости — отвърна той на своя най-стар и най-добър приятел. — Аз пък си мислех точно обратното. Боях се, че си ми сърдит, задето отхвърлих предложението ти преди години.

Гамини се усмихна унило.

— Работата е там — смотолеви той, — че вече не знам дали не си бил прав. Може ли да вляза?

Разбира се, че можело да влезе. Мира го прегърна, Робърт — също. Естествено, Робърт се превърна в център на вниманието, защото Гамини не го беше виждал преди, но момченцето скоро се отегчи и отиде да реди пъзел с готвачката, а възрастните седнаха на верандата.

— Не виждам Таши — отбеляза Гамини и пое чашата си с чай.

— Кара уиндсърф — обясни Ранджит. — Напоследък често излиза в морето. Казва, че тренира за голямо състезание. Е, а теб какво те води в Шри Ланка?

Гамини сви устни.

— Знаете, че тук предстоят президентски избори, нали? Баща ми смята да напусне Pax per Fidem и да се кандидатира тук. Надява се, че ако го изберат, ще може да вкара Шри Ланка в общността.

Ранджит искрено се зарадва.