Артър Кларк - Последната теорема

Проблемът със седемнайсетте спътници на семейство Субраманиан беше езиков — никой от тях не говореше английски, още по-малко тамилски или синхалезе. По-младата госпожа Кай владееше свободно френски, така че Мира имаше с кого да си говори. Останалите общуваха помежду си на руски, китайски и нещо като немски, прецени Ранджит, което изобщо не му помагаше.

Отначало поне. Но пък време имаха предостатъчно. Седмици до междинната точка, още толкова седмици до крайната, където капсулата им поемаше по лунна траектория, после още ден-два до кацането в Залива на дъгите.

Именно по време на последния преход Мира и Ранджит не се отделяха от екраните, защото тогава се провеждаха квалификациите в лунната олимпиада. Финалът щеше да е пряк двубой между един крилат летящ и един балонист. Седем крилати бяха отпътували, за да вземат участие в състезанието… и докато семейство Субраманиан изминаваха последния етап от полета си, а Луната висеше гигантска отвъд прозорците, дъщеря им беше обявена за победител в квалификациите.

Междувременно пътниците в капсулата бяха научили по някоя и друга дума от езиците, които се говореха на борда, и използваха наученото, за да поздравят семейство Субраманиан.

Наташа посрещна семейството си при елеватора от повърхността до олимпийското село. Беше щастлива, не спираше да говори и за изненада на Ранджит, беше придружена от висок млад мъж с цвят на кафе от Бразилия. И двамата бяха с оскъдното облекло, което носеха всички тук — в среда, чиято среднодневна температура се движеше около двадесет и три градуса по Целзий.

— Това е Рон — представи го Наташа на родителите си. — Роналдиньо. Бягане на сто метра.

Едва когато Мира и Ранджит си направиха експеримента да видят дъщеря си през очите на Роналдиньо от Бразилия, двамата си дадоха сметка, че петнайсетгодишното им момиче е заприличало на привлекателна млада жена. За изненада на Ранджит Мира не изглеждаше притеснена. Здрависа се топло с Роналдиньо, а малкият Робърт само го избута от пътя си и се хвърли с рев да прегръща кака си.

След като нацелува малкия, Наташа прошепна нещо в ухото на Рон и той кимна.

— Приятно ми беше да се запознаем — каза той на родителите й и изчезна с дългите крачки на забавен каданс, които ниската лунна гравитация поощряваше.

— Трябва да тренира — обясни Наташа. — Моето състезание е утре, но неговото е чак в сряда. Той ще прибере багажа ви, така че с вас можем да идем да хапнем нещо свястно. — Хвана Робърт за ръка и го поведе. С нейна помощ братчето й бързо усвои нелошо подобие на стъпката, която Рон беше демонстрирал. Ранджит не можеше да се похвали със същото. Откри, че е по-лесно, макар и не толкова изящно, да се придвижва със забавени скокове.

Не беше далеч, а когато стигнаха, решиха, че си е заслужавало усилията. Храната нямаше нищо общо с пресования фураж от капсулата — салата, месни крокети и свежи плодове за десерт.

— Повечето ги карат от Земята — обясни Наташа, — но ягодите и някои от продуктите за салатата ги отглеждат в друга тръба тук.

Но не храната интересуваше родителите й. А Наташа — как се справя и как се чувства. Дъщеря им пък искаше да чуе за пътуването им и ги слушаше с търпеливата усмивка на ветеран, който вече е минал през всичко това. Разказаха й за случката с „рибата“ и тя попита Робърт на собствения им бебешки език, но той се интересуваше повече от кексчето в чинията си, отколкото от разясненията.

— Казва само, че е видял през прозореца нещо, което приличало на риба. Странно. Някои от хората тук също споменаха, че са видели нещо по пътя насам.

Мира се прозина.

— Сигурно е било замръзнала астронавтска урина — каза сънливо тя. — Помните ли онези истории как екипажите на мисиите „Аполо“ уж били видели космически светулки? Таши, ти не спомена ли нещо за стая? С истинско легло?

Стая имаше, както и легло, при това не какво да е, а широко цели деветдесет сантиметра, достатъчно, за да се сгушат в него Мира и Ранджит. Гледката на това царско легло беше неустоима. Само кратка дрямка, каза си Ранджит, прегърнал жена си, която вече спеше. А после ще ида да разгледам това невероятно място… е, след като най-после си взема истински душ.

Такова беше твърдото му намерение. Не беше виновен, че се успа. Събуди го Мира — буташе го по рамото с думите:

— Рандж? Спиш вече четиринайсет часа. Ако станеш сега, ще имаме време да закусим и да разгледаме тръбата, преди да тръгнем за състезанието.

Повечето олимпийски състезания бяха наблюдавани от стотици хиляди зрители. В сравнение с тях непосредствената публика на първите лунни игри беше нищожна. По стените на тръбата бяха закрепени хиляда и осемстотин седалки от лек материал и пак толкова бяха зрителите. Семейство Субраманиан извади късмет и местата им бяха на няма и стотина метра от линията на финала.