Артър Кларк - Последната теорема

Там ги посрещна красива азиатка, която се представи като асистентка на Йорис Ворхулст.

— Инженер Ворхулст чакаше с нетърпение да дойдете — уведоми ги тя, — но ви очакваше утре. Пътува насам. Искате ли да хапнете нещо?

Ранджит тъкмо отвори уста да приеме с благодарност, когато жена му го изпревари:

— Засега не, благодаря. По-добре да разгледаме, ако е възможно.

Възможно било. Стига да стояли настрана от товарните халета. И да внимавали за камионите и тракторите, разбира се, които пренасяха насам-натам незнайни и несъмнено безкрайно интересни предмети.

Ранджит обхвана с поглед трескавата дейност наоколо и с неохота си призна, че не разбира нищо.

— Какво ли не бих дал да разбера нещо повече за тази неща — каза той на семейството си.

Наташа сви устни.

— Ами — посочи тя, — онова голямото нещо е тласкач за йонна ракета, а другото до него май са въглеродни нанотръби в линейна форма… вероятно са част от слънчево платно…

Ранджит зяпна изумено дъщеря си.

— Откъде знаеш тези неща? — попита той.

Тя му отвърна с широка усмивка.

— Докато ти и мама говорехте с онази жена, двамата с Робърт отидохме да погледнем и аз прочетох това-онова на етикетите върху кашоните и сандъците. Мисля, че строят космически кораби в орбита!

— И си напълно права, Таши — извика познат глас откъм товарния хангар. — Два вече са готови.

Йорис Ворхулст беше категоричен — гладен бил и искал свястна шриланкска храна, а ако те не искали да ядат, значи щели да поседят с него и да го гледат как се храни. Защото самият той вече от пет седмици бил на Небесната кука и току-що се бил върнал след инспекция на същите онези космически кораби, за чието съществуване се беше досетила Наташа.

— Небесната кука вече наистина действа — обясни доволно той. Двата автоматични космически кораба се трудели по почистването на НОО от изоставени космически апарати и зарязаните горивни резервоари на по-старите руски и американски машини. Откривали обекта, прикачвали му компютърно контролирани слънчеви платна и го програмирали да се придвижи до „централната гара“. Там отломките претърпявали пълна трансформация. От опасни капани с непредвидимо движение те се превръщали в суровини за новите конструкции.

— Няма проблем да доставяме материал от Земята — каза Ворхулст между две хапки от фантастичното къри, чиито достойнства призна дори Мира, — но защо да не използваме ресурсите, които така или иначе са горе?

— Значи това правите горе, в ниска околоземна? Събирате старо желязо, за да строите нови неща?

Ворхулст като че ли се сконфузи.

— Е, поводът да се кача горе беше третият кораб, който също е почти готов. Онзи, който ще лети за Луната. А роботите ни се трудят там вече няколко години. И откриха доста лавови тръби — като онези, за които ви разказвах в университета. Но ти сигурно вече знаеш за това.

— Ами не — оплака се Ранджит. — Не знам. Докладите до консултативния съвет бяха доста оскъдни.

— Да, така е — призна Ворхулст. — Надяваме се, че Големите три ще поотхлабят малко примката сега, защото онези тръби ще променят всичко. Едната е точно под Sinum Iridium — Залива на дъгите. Истинска красавица. Дълга е хиляда и осемстотин метра и третият кораб ще закара необходимото за запечатването й оборудване, защото от отдела за лунно разработване имат планове за нея. Големите три искат туристи, представете си.

Мира го погледна скептично.

— Туристи? Последно чух, че в лунната колония живеели десетина души и струвало цяло състояние да им осигуряват храна и въздух за дишане.

Ворхулст се ухили.

— Преди беше така, вярно. Когато доставките ставаха с ракети от Земята. Но сега имаме Небесната кука! О, ще има туристи, помнете ми думата. А като допълнителна примамка Големите три сключиха сделка с Олимпийската асоциация.

Нетипично мълчалива досега, Наташа изведнъж наостри уши.

— Каква сделка?

— Да проведат състезание, което е невъзможно на Земята, Таши. Работата е там, че лунната гравитация е само 1,622 метра в секунда, така че…

Наташа вдигна ръце.

— Моля ви, д-р Ворхулст!

— Добре, добре. Лунната гравитация е само една шеста от земната. Това означава, че проведат ли се веднъж състезания на Луната, всички досегашни рекорди в спортните дисциплини, свързани с бягане и скокове, ще отидат на вятъра. Боя се, че дори тръбата при Залива на дъгите няма да е достатъчно висока и скачачите ще си удрят главите в тавана й.

Ранджит не изглеждаше убеден.