Артър Кларк - Спусъкът

Още на следващата сутрин той заяви, че няма да приеме президентската заплата от двеста и петдесет хиляди долара. „Аз съм новак в тая лига — каза Бреланд. — Хайде да почакаме и да видим как ще потръгне годината.“

И годината продължаваше да е странна и чудна, тъй като Бреланд продължаваше да нарушава правилата и да не отговаря на очакванията.

Той се отказа от повечето помпозни тържества по случай встъпването си в длъжност, включително от парада — с което насочи вниманието към демократичното чудо на мирното предаване на властта и към темата на своята реч — „Можем да се справим по-добре“. След два месеца пресата, която беше обожавала кандидата Бреланд, биеше с този израз президента Бреланд по главата и подиграваше неговата администрация за цял куп грешки, големи и малки.

Но вместо да прибегне до обичайната тактика на отричане и отвличане на вниманието, той обърка медиите, като публично се съгласи с тях.

„Да, допуснахме грешки. Да не би някой тук да е очаквал още първия ден да направя безупречен мач? — попита той пълната с журналисти зала и националната холовизионна публика. — Защото аз не съм очаквал. Просто не е възможно — и съм сигурен, че вие го знаете, тъй като повечето от вас следят тоя спорт по-отдавна, отколкото го играя аз. Но ще ви кажа следното: неведнъж в кариерата си отначало съм бъркал, но накрая съм побеждавал. Остави ме в отбора, тренер. Ще се оправя.“

Колкото и да бяха алергични към тези метафори, вашингтонските журналисти запазиха спокойствие — но публиката бе очарована. Рейтингът на Бреланд се покачи с осем процента и се задържа висок въпреки всички усилия на враговете му.

„Но все още ти липсва страхотният удар“ — ядосано си помисли Уилман и се изправи, за да отиде да попита за пореден път секретарката докога ще чакат. Ала преди да стигне при нея, го пресрещна Ричард Нолби, шефът на кабинета на Бреланд, човекът, който бе уредил срещата им.

— Ужасно съжалявам, сенаторе — задъхано каза Нолби. — Положението в Алжир цяла сутрин ни държи на крак. Но президентът вече е свободен. Заповядайте.

Единственото, което не се беше променило по време на мандата на Бреланд, беше геометрията на властта в Овалния кабинет.

Гостите, които идваха да бъдат ласкани, впечатлени, заплашвани, заварваха президента седнал на „горещия стол“ или, както се изразяваше и той, зад метър и половина дъбово бюро, поставено пред прочутите обли прозорци. Гостите, които идваха да преговарят, обсъждат и спорят, провеждаха срещите си на две диванчета с крачета във формата на лапи, разположени от двете страни на масичка, покрита със стъкло.

Повече от час Бреланд седя на ръба на един от диваните и внимателно слуша как гостите му излагат подробностите на едно удивително откритие. Естествено, не разбираше научните тънкости, но практическата страна на въпроса му бе ясна. Всички цели, които си беше поставял, всички проблеми, с които се бе сблъсквал, всички надежди, които беше хранил, изведнъж бяха изгубили смисъл. Тези трима мъже — с непредразполагаща външност и наивни възгледи — правеха на пух и прах плановете му и пренаписваха бъдещето пред очите му.

— Виждам, че известно време няма да мога да спя като хората — поклати глава президентът. — Надявам се, разбирате, че искам при първа възможност лично да присъствам на експеримент със Спусъчния ефект…

— Аз също — обади се Уилман.

— Всичко, което ви казахме, е истина — малко възмутено заяви Голдстийн.

— Нима съм намекнал нещо друго? Не изразих никакво съмнение. Но признавам, че изпитвам детинското желание да докосна това чудо.

— С удоволствие ще направим експеримент, когато ви е удобно — вече по-спокойно отвърна Голдстийн.

— Е, това едва ли е най-важното, с което трябва да се заемем — каза Бреланд и погледна Нолби. — Ще трябва да повикаме генерал Степак и Кареро. — Това бяха министрите на отбраната и външните работи.

— Поне — отбеляза Нолби. — Обаче ще трябва да запазим тази информация в пълна тайна. Още кой знае за това, доктор Броуиър?

— Има ли значение? — повдигна вежди ученият. — Като цяло в науката няма тайни. Вселената не помага на конспираторите.

— Ричард нямаше предвид конспирация, сигурен съм — поясни Бреланд. — Но не се съмнявам, че вече…

— Нима? — рязко попита Уилман. — Господин президент, тук сме поради една-единствена причина. И тя е, че вие повече от всеки друг сте в състояние да се погрижите това откритие да се използва за благото на човешкия вид, за напредъка на цивилизацията. Тези хора са патриоти, аз също — но никой от нас не идва тук, за да ви предложи нещо преходно като технологическо преимущество пред нашите врагове. Спусъкът не е нещо, което може да се запази в тайна — той трябва да се сподели с всички, да се разпространи по целия свят и да попадне в ръцете на всички, които могат да имат полза от него. И ако не смятате така, ще ви се извиним, че сме се заблудили, и ще си тръгнем.