Артър Кларк - Спусъкът

— Трима сина.

— А, ясно. Тогава поне имате някакво основание за песимизма си — каза Уилман. — Ако довечера се приберете вкъщи и заварите синовете си да се налагат с тояги в задния двор, ще поговорите с тях за уважението, за другите начини да решават споровете си, за правилата във вашия дом, нали? Но макар че те ще се опитат да възприемат мъдростта на съветите ви и сериозността на вашите предупреждения, няма ли също да им вземете тоягите? Всъщност няма ли да го направите веднага?

И без да изчака отговор, се обърна към Бреланд.

— Аз приветствам революцията. Искам да видя какво ще се промени, ако нашите президенти вече не могат да горят с напалм джунглата или да обстрелват с картечници тълпите, ако танковете могат само да прегазват мишените си и самолетите — да хвърлят само камъни. Искам да видя дали един командир ще прати войниците си в бой, ако знае, че оръжията им най-вероятно ще ги убият. Искам да видя дали армията ще влезе в бой невъоръжена.

— Тогава няма ли да направите най-силния мъж от племето цар? — попита Бреланд.

— В някои отношения най-вероятно да — съгласи се сенаторът. — Господин президент, аз не ви обещавам свят на равноправие. Йерархията няма да изчезне — тя ще се укрепи още повече. Така и трябва да е.

— И това хубаво ли е?

— Това е най-краткият път към мира. Едно от най-коварните качества на огнестрелното оръжие е, че то разпалва амбициите на слабите — води ги в битка, макар че би трябвало да се подчинят, не им позволява да отстъпят, макар че би трябвало да се съгласят на примирие. Тези оръжия обръщат природата с главата надолу. Представете си какво щеше да е по време на разплодния сезон, ако елените имаха огнестрелни оръжия.

Бреланд мрачно се усмихна и Голдстийн неловко се засмя. Нолби открито се мръщеше.

— Значи искате да предадете родината си, да оставите планетата в ръцете на китайците, така ли? — попита той. — Защото нашата военна техника е противовес на тяхната жива сила. Ако ни отнемете техниката, балансът на силата се променя в тяхна полза. И римляните са създали империя само с фаланга и галера.

— Господин президент — намеси се Броуиър, — уверявам ви, че китайските физици спокойно могат да направят същото откритие. Всъщност не мога да гарантирам, че не са го направили още преди пет години. Ние може да сме малко пред или малко след тях.

— Значи има вероятност в момента китайците да създават тези устройства, така ли?

— Напълно е възможно.

Бреланд се обърна към Нолби.

— Не ми е ясно какви са другите възможности, Ричард. Но ще изслушам предложенията ти.

— Нямам предложения — призна шефът на кабинета. — Но цялата тази работа ми се струва обезпокоителна — много обезпокоителна.

— „Обезпокоителна“ е подходяща дума — каза Бреланд. — Това откритие май ще раздвижи много неща. Доктор Броуиър, можете ли да останете във Вашингтон няколко дни?

— При какви условия? — попита Уилман.

Нолби и Бреланд се спогледаха.

— Ами, предполагам, че Ричард ще настои да подпишете клетвена декларация… — започна президентът.

— Може да настоява каквото си иска — прекъсна го Броуиър. — Няма да стана по-благонадежден, ако напиша името си на парче хартия.

— Разбира се — отвърна Бреланд. — Но разбирате, че…

— Господин президент, вие не ме притежавате — и научните открития не принадлежат на никого. Не искайте от мен да се обвързвам, след като не сте готов да се обвържете вие. Когато решите какво ще правите, и аз ще реша как да постъпя. Засега ще си взема стая и ще ви дам няколко дни. Но само няколко — мразя да се блъскам с туристи и да общувам с юристи, и тъкмо това рязко съкращава престоите ми в този град.

— Бихте ли се настанили в Кемп Дейвид, доктор Броуиър? — невъзмутимо попита Бреланд. — Там няма туристи и мога да наредя на юристите да напуснат преди да пристигнете. Вие сте от Върмонт, доколкото си спомням — мисля, че планината и гората ще ви харесат.

— Затвор с красива гледка, така ли?

— Доктор Броуиър ще дойде с мен в „Холоу Оук“ — каза Голдстийн. — Ако никой не възразява.

— Като се има предвид какъв е залогът, бих искал да ви охранява Секретната служба — рече Нолби.

— Да ни пази или да ни наблюдава? — рязко попита Броуиър. — Няма значение. Ще бъдем в „Холоу Оук“.

— Ще приемем охрана, щом настоявате — любезно каза Голдстийн. — Но никакви агенти вътре — остро прибави той. — Това е моят дом, господин президент. И не искам да живея в затвор. Не го препоръчвам и на вас.