Артър Кларк - Спусъкът

Милс кимна и се почеса по почти плешивото теме.

— Миналата година имаше деветдесет и три бомбени атентата и почти двеста жертви. Сравнително спокойна година. На цената на мерцедес може би ще променим сценария на петдесет от случаите — и ще имаме петстотин жертви…

— Моля?

— Не всеки терорист цели да отнеме човешки живот. Но пак ще имаме деветдесет и три експлозии, само че някои от тях ще са на улицата в пиковите часове, вместо в пуста клиника посред нощ. И няма да има време за предупредително телефонно обаждане, няма да можем да опразним някоя офис сграда. Всъщност може би ще имаме три-четири атентата седмично, вместо два, защото няма да можем да залавяме някои от тези хора преди броячите им да стигнат до нула и тъй като тая джаджа ще превърне идиотите в опитни бомбаджии, докато сега понякога ги хващаме, защото аматьорите допускат грешки.

— Но положението няма ли да се промени, когато се разпространи новината, че собствените им бомби ще ги убият?

— Е, това може и да промени тактиката им — намръщи се Милс. — Има много начини да доставиш колет бомба, освен сам да я занесеш на местоназначението й. Куриерски услуги, пощата, нищо неподозиращи хора — просто намираш някой, който отива където искаш да пратиш бомбата, и я монтираш под колата му. Усреднено може би ще имаме двеста взрива и три хиляди жертви…

— Защо?

— Защото хората от средната класа живеят и работят по-близо един до друг, отколкото ония с мерцедесите. Според вашето обяснение това устройство е детонатор, който действа непрекъснато, с невидими жици, дълги стотици метри — минавате с бомбата си край такъв излъчвател, инсталиран на входа на имението, и загивате заедно с охраната и градинаря. Колкото повече такива излъчватели има, толкова повече ще са жертвите. Те ще направят бомбите по-опасни за всички, не само за атентаторите.

— Когато условията се променят, няма ли и хората да променят поведението си?

Милс въздъхна.

— Господин президент, ние от две хиляди години променяме условията и все още има хора, които искат да станат престъпници.

Бреланд бавно кимна.

— Но устройството също ще направи оръжията по-безопасни. Това не натежава ли на везните?

— Тъкмо тук е истинският проблем — поклати глава Милс. — Отчасти защото именно затова ще монтират устройството по входовете на блоковете — защото хората ще си мислят за оръжия, а не за бомби. Но главно защото в тази страна има петстотин милиона огнестрелни оръжия и собствениците им вярват, че те ще сработят, когато имат нужда от тях. Втората поправка е високоволтов проводник, господин президент. Не я докосвайте. Ако го направите, с мандата ви е свършено.

— Значи смятате, че на собствениците на оръжие не им пука за тези петдесет хиляди застреляни годишно?

— Може да звучи ужасно, господин президент, но стига да става дума за чуждо семейство, да. Те ще ви кажат, че половината от загиналите са се самоубили и кой е виновен за това? Ще ви кажат, че една трета от загиналите са били гангстерчета, които са се избивали помежду си, прав им път. И ще се опитат да ви убедят, че останалите жертви са трагични, но са нищо в сравнение с броя на хората, които са щели да загинат, ако не са били въоръжени.

— И прави ли са?

Милс допи кафето си преди да отговори.

— Знаете ли, когато ходя в източен Лос Анджелис или Филето 10 10 Квартал в Ню Йорк, известен с корупция и престъпност. — Б.пр. , разсъждавам като цинично старо ченге и се питам как изобщо може да съм бил толкова глупав, че да смятам хората за нещо повече от диваци. А когато съм в Сидни или Торонто, се чувствам така, сякаш откривам изгубен свят, наречен Цивилизация, и се чудя защо ние американците не искаме повече от себе си. Но това всъщност няма значение, господин президент, защото те вярват, че са прави. Никога няма да можете да ги разубедите и те никога няма да ви простят, че сте се опитали да им вземете оръжието. Освен това, ако вие можете да ги разоръжите, те могат да разоръжат вас, а ние няма да го допуснем. Не тук и не сега.

Бреланд уморено въздъхна и се отпусна назад.

— Господин директор, щях да ви помоля за съвет как да реша този проблем, но мисля, че вие вече изяснихте мнението си. И все пак бихте ли обобщили…

Милс се изправи.

— Като шеф на ФБР, предпочитам да се занимавам със сегашните проблеми, отколкото с тези, които ще ни създаде това устройство. Унищожете го.

Разговорът на президента с последния му посетител, съветника по въпросите на националната сигурност генерал Ансън Трип, продължи много по-кратко. Вече придобил известен опит, Бреланд успя да съкрати изложението си до малко повече от десет минути. Отговорите на Трип бяха още по-лаконични.