Кони Мейсън - Лъвското сърце

Устата му покри нейната, предотвратявайки всякакви протести, които тя би могла да има. Отчаяната потребност от цялостно поглъщане забушува в него. Тя сграбчи раменете му и отвърна на целувката му по-агресивно, отколкото когато и да било досега.

Жадната й реакция накара желанието да се развихри в него. Той върна устата си към шията й, а после към набъбналите, приканващи го гърди. Дразнеше я с езика си и звуците на наслада, които тя издаваше, още повече разпалваха страстта му. Сваляйки ръцете й от раменете си, той се плъзна надолу по тялото й. Разтвори краката й и я погледна с пламтящи очи. Коленичи между бедрата й и започна да целува корема й около пъпа. После по-надолу. Посегна, напипа глезените й и вдигна първо единия й крак, а после другия на раменете си.

Задържайки ханша й с две ръце, той започна да целува бедрото й, придвижвайки се нагоре към целта си, и накрая я плени с уста. Трескавите й викове и пулсиращата й плът накараха вълни от желание да разтърсят цялото му тяло. Това му беше липсвало. От това имаше нужда. Тя се залюля бавно, ритмично, докато той навлизаше дълбоко и все по-дълбоко, с първична жажда, а езикът му се забиваше в нея. Задържа я на ръба, изпаднал в треска, подлудял от жажда, която го възбуждаше дори още повече от вкуса й, преди да я прати викаща в една ослепителна кулминация.

Надигна се и се плъзна нагоре по нея; звукът на задъханите й викове развихри собствената му едва сдържана страст. Женската й мекота му се отдаваше. Желанието го изгаряше, карайки го ясно да осъзна, че още е твърд и пулсиращ, още е незадоволен. Изви ханша си и се гмурна дълбоко в нея, толкова силно, че въжетата на леглото изскърцаха под напора му.

Повдигна седалището й и се плъзна още по-дълбоко. Налагайки ритъма, започна да я движи така, че и двамата да усетят най-голямо удоволствие, навлизайки възможно най-дълбоко, разпалвайки страстта й, за да се изравни по сила с неговата. Тя вдигаше ханша си все повече и повече, стенейки и мятайки глава насам-натам, докато той влизаше и излизаше все по-силно и все по-бързо. Усети я да трепери, почувства силните тръпки да пулсират срещу плътта му. Още един удар и тя експлодира, викайки името му.

Изчакването на нейната кулминация беше най-трудното, което някога беше правил. Но я изчака, макар тялото му беше изпънато в едва сдържана жажда, изчака я, докато тя не се укроти. Едва тогава отприщи страстта си, хващайки ханша й здраво с две ръце, и започна да влиза и да излиза, доближавайки се все повече до завършека. Силна тръпка го разтърси и той се разля, изпълвайки я със същината си.

Лежаха може би цяла вечност, докато дишането им не се успокои. Тогава той вдигна глава и я погледна. Когато я видя да му се усмихва, осъзна, че е изгубен, че никога не е имал шанс.

— За какво мислиш? — запита тя.

Че любовта е нещо страшно. Но не го каза. Не беше готов да се обвърже. Да даде такава власт над себе си на една жена беше доста заплашително.

— Мислех си, че никога вече няма да излезеш от леглото ми.

— Ти излезе от моето, не помниш ли?

— Сигурно съм си загубил ума. Тук много си приличаме, скъпа; няма да направя грешката отново да напусна леглото ти.

Това беше някакво начало, помисли Ванора. Би могла да го накара да я обикне; знаеше, че може.

В следващите дни Лъвското сърце направи всичките необходими приготовления за очакваното нападение на Дафид. Укрепи стените, където бяха слаби, и постави стражи на пътеката най-отгоре на крепостните стени. Упражняваше се с хората си, подготвяйки ги и умствено, и физически за бой.

Рядка хармония съществуваше между Лъвското сърце и Ванора през онези дни. Страстта ги събираше и непрекъснато ги връщаше към приканващото легло в дневната. Макар че Лъвското сърце се упражняваше до пълно изтощение, докато се умореше така, че дори да не може да си поеме дъх, все още намираше енергия да се люби с Ванора.

— Кога ще се върне сър Джайлс? — запита Ванора една нощ, докато лежаха в сито доволство след поредния удовлетворителен тур на любене.

— Скоро. Може би след няколко дни.

— Липсва ти — констатира Ванора.

— Да, той е дясната ми ръка, както аз на Едуард.

Както ти си моята, помисли Ванора, но не го изрече на глас.

Денят, когато Алтея замина, беше щастлив за Ванора. Тя стоеше до Лъвското сърце, когато той пъхна тежка кесия в ръката на Алтея и й пожела добър път.

— Използвай ги благоразумно, Алтея — посъветва я той — и няма да изпаднеш в нужда до края на дните си. Намери си съпруг, който да те обича и да ти даде деца.