Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Съгласен съм, не съм същият мъж — каза Лъвското сърце, докато се отдалечаваше.

Ванора искаше да повярва, че Лъвското сърце говори сериозно, че ще отпрати Алтея, но нейните думи бяха я засегнали силно. Нямаше нужда да й се напомня колко внимателен е бил съпругът й към Алтея. Откритото му внимание към нея се обсъждаше из цялата кула.

Когато Лъвското сърце беше позволил на рицарите й да се върнат, тя беше започнала да храни надежди, че е омекнал към нея и че е готов да й прости, задето го е лъгала. Какво искаше да обсъжда той с нея? Искаше да запълни пукнатината помежду им?

Обърна се към вратата, когато я чу да се отваря и затваря. Сърцето й заби ускорено, когато видя Лъвското сърце да стои преди нея с неразгадаемо изражение.

— Какво искаш?

— Не сме свършили разговора.

Свали меча си и го сложи на една скамейка.

— Какво искаш да обсъждаш? Преди да започнеш, благодаря ти, че позволи на рицарите ми да се върнат в Крагдън.

— Помислих, че можем да поговорим за Алтея.

Брадичката й се вдигна предизвикателно.

— Тази тема не ме интересува. Избери друга.

— Не, ще говорим за Алтея. Говорех сериозно, като казах, че ще я върна в Англия. Не й е мястото тук.

Устата на Ванора се отвори невярващо.

— Не мислех, че говориш сериозно, когато й каза, че ще я върнеш у дома й.

— Рядко казвам неща, които нямам намерение да изпълня.

— Предполагах, че се радваш на вниманието на любовницата си.

— Грешно си предполагала. Ако си спомняш, опитах се да я пратя у дома й, но съдбата се намеси.

— Какво наистина се опитваш да ми кажеш, Лъвско сърце? Простил ли си ми?

— Доверието трябва да се спечели, Ванора, но аз съм склонен да ти дам шанс да се реабилитираш. Не знам дали някога мога да ти простя, че така безразсъдно излагаше на опасност живота си, но повече не мога да пренебрегвам присъствието ти. Опитах се да се правя, че не съществуваш, но не можах.

— Изглеждаше достатъчно доволен да се чифтосваш с Алтея. А аз не мога да ти простя за това.

И тя нарочно му обърна гръб.

Хващайки я за раменете, той я накара да се обърне с лице към него.

— Не ми обръщай гръб. Слушай много внимателно какво ще ти кажа. Не съм спал с Алтея. Нито веднъж, откакто е дошла тук.

— Трябва ли да ти вярвам?

— Не съм лъжец, Ванора.

Тя се изчерви и отвърна поглед; намекът му я опари. Но можеше ли да му вярва?

— Наистина ли ще я отпратиш?

— Точно това казах, нали? Не искам нея.

Радост изпълни сърцето на Ванора. Тя искаше да го чуе да й казва, че има нужда от нея и че иска само нея. Преглъщайки гордостта си, запита:

— Възнамеряваш ли отново да делиш легло с мене?

— Мисля, че го изразих съвършено ясно. Да, искам те в леглото си. Ти си моя съпруга; твой дълг е да спиш с мене.

Едва ли беше искала да чуе точно това. Дългът нямаше нищо общо с отношенията, изпълнени с любов.

— Обичаш ли ме?

Последва продължително мълчание.

— Ако говориш за сантиментална любов, тя не съществува. Аз се наслаждавам на тялото ти. Възхищавам се на твоята интелигентност, на смелостта ти, на гордостта ти. Това, не е ли достатъчно, за да изградим живота си?

Не.

— Надявах се на повече. Когато казах, че те обичам, какво според тебе исках да кажа?

Още веднъж помежду им се възцари дълго мълчание. Накрая той изрече:

— Жените са сантиментални създания. Сигурно си искала да кажеш, че се наслаждаваш на тялото ми толкова, колкото и аз на твоето. Някъде във връзката си сме намерили обща почва и ти си го интерпретирала като любов.

— Кой е накарал сърцето ти да замръзне така? — запита тя. — Очевидно не си имал представа какво чувстват жените или как мислят. Не си ли обичал майка си? Любовта към майката е първото преживяване на нежност, което детето получава. Това е най-добрата и най-истинската любов, която човек може да познае.

Каменното му изражение и вцепенените рамене бяха първият признак, че е нагазила в опасни води.

— Не споменавай майка ми. Тя беше прогонена от паметта ми и не съществува.

Ванора го изгледа втренчено.

— Винаги е трудно да загубиш скъп човек. Аз загубих моята любима майка преди пет години и тя ми липсва всяка минута от всеки мой ден.

— Грешиш, ако мислиш, че майка ми ми липсва — каза Лъвското сърце с хладно презрение. — Доколкото знам, е жива, но не съм имал контакт с нея още откакто бях много млад, за да си спомням, че изобщо имам майка. Тя ме изостави.

— Не разбирам.

— И аз. Самото споменаване за нея ме оскърбява. Не желая да говоря за нея.