Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Грешиш, съпруго. Искам те с всяко дихание. Не мога да те погледна, без да те пожелая. Но съм твърде силен, за да стана жертва на лъжите ти. Собствената ми майка не намери нищо у мене, заради което да ме обича, така че защо да вярвам, че ти ще бъдеш различна?

— Майка ти ли? Какво общо има тя с нас?

— Изпуснах се. Не искам да говоря за тази жена. Просто искам да те предупредя, че ще те пратя в манастир, ако ме предадеш с друг мъж.

— Мислех, че не те интересува какво правя — предизвика го тя.

— Не ме предизвиквай, Ванора, защото не можеш да спечелиш. Няма да се оставя да бъда унизен от забежките ти.

Негодувание вцепени раменете й.

— Ами твоите забежки?

— Какво за тях?

Тя дръпна юздите на коня си от ръката му.

— Върви по дяволите, Лъвско сърце, и вземи любовницата си със себе си!

Той вдигна глава, пое си остро дъх в студения, ободряващ въздух и се изсмя. Не се беше чувствал толкова жив, откакто за последен път се беше любил… не, откакто беше имал съвкупление с Ванора. Как му липсваше тя! Острият й ум, хапливият език, стройното й мускулесто тяло. Господи, защо животът му трябваше да бъде толкова усложнен?

Ободрен, той се върна към упражненията, готов да посрещне атаките на всичките си двадесет рицари и оръженосците им.

Ванора влезе в селото и спря коня си пред плетената от пръти и измазана с кал колиба на Горди. Разбра, че е пристигнала твърде късно, когато видя група плачещи жени, скупчени пред колибата. Сърцето й прескочи. Слезе и си проби път към вратата.

— Умря ли? — обърна се тя към една прегърбена старица, свита пред вратата.

— Да, Брета сега е в мир. — Жената избърса една сълза. — Какво ще стане с дечицата й?

Ванора не можа да отговори, когато влезе в колибата и коленичи до отец Кадък, за да се помоли за покойната. Три малки деца се гушеха до баща си и сълзи се стичаха по бледите им личица.

— Какво ще правя без моята Брета? — хлипаше Горди. — Не мога да се грижа сам за децата си, милейди.

— Имаш ли роднини?

— Да, една сестра.

— Тя ще склони ли да ти помага?

— Да, вдовица е, без деца, но нямам как да я доведа тук. Живее на половин ден път от Крагдън.

— След като Брета бъде погребана, ще ти дам назаем кон, за да можеш да доведеш сестра си — предложи Ванора.

— Аз ще се грижа за децата, докато Горди се върне — каза една жена, застанала на прага. — Изведи децата вън, за да приготвим тялото на жена ти за погребение.

— Ще помогна — предложи Ванора.

— Не, милейди, не е редно.

— Прибери се у дома, Ванора — посъветва я отец Кадък. — Остави храната и одеялата при мене. Ще се помоля за Брета и ще се погрижа децата да бъдат стоплени и нахранени.

Ванора се съгласи неохотно.

— Когато бъдеш готов, Горди, ела в кулата и ще се погрижа да ти дадат кон за пътуването ти.

Прекалено съсипан от скръб, за да каже каквото и да било, Горди само кимна. Тогава жените, които бяха дошли да приготвят тялото, помолиха Ванора да излезе от тясната колиба. След като предаде на отец Кадък храната и одеялата, които беше донесла, тя си тръгна. Наближи покрайнините на селото, когато чу някой да я вика. Поглеждайки през рамо, видя сър Рен зад себе си.

— Лейди Ванора, чаках всеки ден вие или отец Кадък да дойдете в селото.

— Какво е станало, сър Рен?

— Дафид дойде при мене и при рицарите от Крагдън, искаше да се присъединим към армията му. Планира да нападне Крагдън, когато събере достатъчно хора.

— Надявам се, че сте се вслушали в предупреждението ми и сте му отказали.

— Да. И аз не харесвам англичаните, но докато сме в мир с Англия, няма да участвам във въстание. Нищо друго няма да навлече гнева на Едуард върху главите ни така неминуемо, както едно въстание.

— Вие сте мъдър, сър Рен. Ще известя лорд Лъвско сърце за плановете на Дафид.

— Дафид вярва, че замъкът е слаб, че няма войници да го защитават.

— Страхувам се, че е точно така.

— Ние искаме да се върнем в Крагдън. Верни сме ви и искаме да защитаваме земите си срещу агресия, независимо дали е английска или уелска. Казах на другите, че ще говоря с вас за това. Съпругът ви ще ни позволи ли да се върнем, ако му се закълнем във вярност? Иска ли да ме убие, задето го прострелях?

— Лъвското сърце ме разкри и знае, че сте го ранили, за да спасите живота ми. Щеше да ме убие, ако не го бяхте предотвратили. Не знам какво се таи в сърцето му и не мога да предскажа каква ще бъде реакцията му, ако се появите в Крагдън. Ще искате ли да положите клетва за вярност, ако това означава да ви затворят?