Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Гневът ми лежи по-дълбоко от това, Ванора. Имаше възможност да ми кажеш, че ти си онзи рицар, когото търся, но ме лъжеше всеки път, когато те питах. Аз съм ти съпруг. Трябваше да ми вярваш достатъчно, за да ми кажеш истината.

— Не искаше да се жениш за мене, освен това си англичанин. Страхувах се… страхувах се…

— От какво си се страхувала?

— Че ще ме намразиш — избъбри тя. — Или че ще нараниш приятелите ми, задето пазеха тайната ми. — Следващите й думи бяха тихи и натежали от страдание. — Не знаех, че ще те обикна.

Ето! Пак тази дума. Лъвското сърце усещаше напрежението от това, да поддържа гнева си, но отказа да свали гарда.

— Но вече не ме обичаш — предположи той.

Да не беше полудял? Защо това трябваше да го интересува? Не прощаваше и не забравяше лесно, но демонът в него не искаше да замлъкне.

— Прав си, милорд. Вече не те обичам; свободен си да се върнеш при Алтея. И не забравяй меча си.

Лъвското сърце знаеше, че трябва да си тръгне, но демонът, който го измъчваше, не му даваше спокойствие.

— Ако нямаш никакви чувства към мене, целуни ме и ми го докажи.

Да не е обезумял окончателно?

С бунтовно изражение Ванора се отдръпна назад, придърпвайки завивките, за да закрие голите си гърди.

— Целувките на Алтея не те ли удовлетворяват?

— Остави Алтея. Предизвиквам те да ме целунеш, момиче.

Тя го изгледа свирепо.

— Това някаква нова форма на наказание ли е?

Да, наказание за мене, помисли той унило. Нямаше представа защо се измъчва по този начин. Въпреки това, трябваше да знае дали Ванора лъже, че го обича. Би могъл да се досети за много причини тя да го лъже и искаше да знае истината заради собственото си душевно спокойствие.

— От какво те е страх? — подразни я той. — Искам да знам докъде ще стигнеш с лъжите си.

— Какво ще докаже целувката?

— Че си измислила любовта си, за да усмириш гнева ми. Или — каза той с нисък и суров глас, — че още ме обичаш.

Ванора извърна поглед.

— Любовта, която не получава отговор, боли, Лъвско сърце. Ти ми каза, че вече не съществувам за тебе, затова те изгоних от сърцето си.

Да можех и аз да направя същото. Леглото хлътна под тежестта му.

— С право съм огорчен и е естествено да не ти вярвам, след като открих измамата ти.

Той погали бузата й с опакото на пръста си и продължи надолу по ключицата, спирайки при пулсиращата ямка в основата на шията й.

Тя отблъсна ръката му.

— Престани! Не можеш да вземеш и нямаш какво да дадеш в замяна. Върви си, Лъвско сърце. Не мога да понеса това наказание. Жестоко е от твоя страна да искаш това, което не желаеш да върнеш в достатъчна степен.

— И какво е то?

— Любовта ти.

Той стана рязко с каменно изражение.

— Не си спечелила любовта ми. Всъщност, не знам какво правя тук.

— Мечът ти, Лъвското сърце, не помниш ли? Дойде за меча си.

— Тъй като толкова обичаш мечове, можеш да го задържиш — отвърна той хладно. — Прости ми, че ти се натрапих. Няма да се повтори.

Ванора се разкъсваше. Здравият й разум се казваше на оттеглянето на Лъвското сърце, но сърцето й искаше той да остане. Мисълта как се връща при Алтея накара стомаха й да се преобърне. Освен това, тя отказваше да приеме, че той я ненавижда. Беше дошъл в стаята й тази нощ с неубедително оправдание. Дали съзнаваше или не, но намерението му беше да се люби с нея. Как би могла да му позволи да отиде при Алтея, когато сърцето й казваше, че може да спечели любовта му, ако наистина се постарае?

Тази мисъл доведе до друга. Искаше ли мъж, който си измиваше ръцете от нея и я презираше? Струваше ли си любовта да понесе унижението от страна на един мъж, който използваше тялото й просто защото я желаеше?

Отговорът я зашемети. Любовта нямаше цена. Може би нейната любов беше достатъчно силна за двама им. Колко време щеше да издържи гневът му срещу невероятната сила на любовта? Беше ли склонна да го остави да намери утеха в прегръдките на Алтея?

— Не!

Лъвското сърце беше на половината път до вратата, когато избликът на Ванора го спря. Той се обърна.

— Какво каза?

Тя преглътна мъчително и се замоли дано не допуска грешка.

— Склонна съм да те целуна, ако още го искаш.

Той й изпрати подигравателна усмивка.

— Промених намерението си. Алтея ще ме посрещне по-добре.

Тя нарочно остави завивките да се смъкнат до кръста й, оголвайки гърдите й.

— Тогава върви при нея. Само исках да ти докажа колко малко ми въздействат целувките ти.