Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Ти не се страхуваш от нищо — изрече той с насмешка. — Кой те научи да въртиш меча?

— Баща ми. Нямаше другиго освен мене и ме насърчаваше да се упражнявам заедно с хората му.

— Не ти е направил услуга.

— Какво ще правиш?

— Вратата зад олтара е вече запечатана. Кой знае за входа освен тебе, свещеника и камериерката ти? — Очите му се присвиха. — Не, няма значение — изрече той, преди тя да успее да отговори. — Очевидно, Дафид, Луелин и воините на Крагдън го знаят, защото са го използвали. Изненадан съм, че не бях убит в съня си от някой твой сънародник.

— Предупредих Дафид да не си го и помисля — каза Ванора, без да разсъди. — Той искаше, но…

Очите й се разшириха и устата се затвори плътно, когато разбра какво е разкрила току-що. Лъвското сърце я изгледа свирепо.

— Кога си видяла Дафид? Днес, когато излезе от кулата ли? — Стисна раменете й и пръстите му се забиха в плътта й. — Не ме лъжи, Ванора. Беше ли днес при Дафид? Той направи ли те своя курва?

— Не! Обвиняваш ме несправедливо. Признавам, че излязох от кулата през тайния изход, но не съм ходила при Дафид. Той дойде тук. Когато излязох, имах намерение да намеря сър Рен. Исках да му кажа да откаже на Дафид да участва във въстанието, което той планира.

Съдейки по строгото изражение на Лъвското сърце, Ванора разбра, че е казала прекалено много.

— Значи си се видяла с Дафид. Да не ме мислиш за глупак?

— Казах ти, не съм ходила при него. Той дойде тук — повтори тя. — Посъветвах го да се прибере у дома си и да забрави за мене и за Крагдън, казах му че, съм доволна с тебе. Смятах да наредя да запечатат входа след връщането ми днес, за да не може Дафид да го използва. Той иска Крагдън и отказва да се прости с мечтата си да го притежава.

— Значи планира да ме убие, да се ожени за тебе и да предяви претенции към Крагдън — предположи Лъвското сърце.

— Да, но аз нямаше да позволя. Казах ти, доволна съм с тебе.

Лъвското сърце изсумтя отвратено.

— Кажи го на някой, който може и да ти повярва. Ти ме направи на глупак и заговорничеше зад гърба ми със сънародниците си. Трябва да те набия и да те изгоня, но не си струва да се занимавам.

Обръщайки й гръб, той се запъти към вратата.

— Лъвско сърце! Чакай! Не си отивай. Набий ме, затвори ме, но не ме отблъсквай. Мога да понеса наказание, но не и безразличие.

Той се завъртя и застана с лице към нея.

— От днес нататък ти си никоя за мене. Можеш да ходиш където си искаш, да правиш каквото си искаш, не ме интересува.

Извръщайки се рязко, Лъвското сърце излезе от стаята. Ванора не можеше да го остави да си тръгне така. Трябваше да има нещо, което би могла да направи, за да успокои гнева му. Нямаше ли нищо, което да може да му каже и да го убеди, че не е направила нищо друго освен да се бори за страната си, също както всеки мъж би направил? Това, че беше жена, нямаше никакво значение. Ако Белият рицар беше мъж, Лъвското сърце щеше да го убие и да не изпита никакви угризения, но да бъде направен на глупак от жена беше наранило гордостта му.

Ако не протегнеше ръка към него сега, пукнатината между тях никога нямаше да бъде излекувана.

— Лъвско сърце! Обичам те!

Той не се обърна, но по вцепенените му рамене тя разбра, че я е чул. Ръката му посегна към резето на вратата.

— Лъвско сърце! Моля те, повярвай ми.

Той свали ръка от резето, но не каза нищо. Единствената му реакция беше взрив на горчив смях, когато отвори вратата и се отдалечи от нея.

Ванора се взря във вратата. Нямаше да плаче, нямаше и да се моли. Никой мъж, колкото и много да го обичаше, не си струваше мъката, която преживяваше тя сега. Погрешно беше да крие идентичността на Белия рицар от Лъвското сърце, но бездушното му отношение към нея сега беше непоносимо.

Вратата се отвори и Меър се вмъкна вътре.

— Бедното ми агънце — захлипа тя, втурвайки се към Ванора. Обхвана лицето й в дланите си и затърси синини. — Къде те удари?

— Където не се вижда — изхълца Ванора.

— Не ми казвай, че те е млатил с юмруци! Ребро ли ти счупи? Може би трябва да те погледна.

— Не, Меър, и с пръст не ме е докоснал. — Тя положи ръка на гърдите си. — Сърцето ми е разбито. Никога няма да ми прости.

— Той е мъж, агънце. Когато ти, една жена, кръстоса меч с него, засегна гордостта му и нанесе удар на честта му. Каквото и да казваш за Лъвското сърце, той взема рицарството на сериозно. Никога няма съзнателно да нарани жена. Ако те беше убил, никога нямаше да си го прости. Дай му време да се справи с това, че една жена може да върти меч и да защитава родината си така добре, както и всеки мъж.