Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Вече предложих на Горди да вземе кон, за да доведе овдовялата си сестра да се грижи за останалите без майка дечица. Приятелки предложиха да се грижат за децата в негово отсъствие.

Макар и нежелаещ да я пусне, Лъвското сърце се отмести.

— Върви, но чуй какво ти казвам, съпруго. Позволих на твоите рицари да се върнат, макар че не исках. Недей да заговорничиш с тях срещу Едуард или срещу мене. Крагдън е мой, а аз държа на това, което е мое.

— Така ли? Държиш на това, което е твое? Не мисля така.

Предизвикателството й отекваше в главата му дълго след като тя се отдалечи в галоп. Какво искаше да каже? Беше му необходима цялата сила на волята, за да стои далече от нея през изминалите две седмици. Макар че Алтея се беше опитвала да съживи страстта, която той някога беше изпитвал към нея, не успя да го привлече. Желаеше Ванора, но не можеше да си позволи да й вярва… да я обича.

Тя беше казала, че го обича. Искаше да й вярва, наистина искаше, но някакъв извратен демон вътре в него му казваше, че не е достоен за обич.

Алтея не го обичаше. Той изпълняваше само някакво предназначение в живота й. Ванора също не го обичаше. Как можеше да го обича, когато я беше принудил да сключи нежелан брак?

Тогава как да обясни страстта й, питаше се той. Не знаеше. Не можеше и да обясни потребността й да облича броня и да върти меч. Умът на жените беше сложен и не поддаващ се на разгадаване. Ако не се държеше здраво срещу магиите на Ванора, щеше да загуби душата си.

Въпреки задръжките си обаче той се гордееше с начина, по който тя беше защитила бившите си рицари и беше превърнала гнева му в разбиране. Ако не беше тя, нейните рицари щяха да бъдат сега в тъмницата на Крагдън. Той беше простил на сър Рен, задето го беше ранил, защото знаеше, че щеше да направи същото, ако някой неприятел заплашваше Ванора.

Лъвското сърце твърдо вярваше, че проблемът между него и Ванора ще се разреши. Дори пребиваването в една и съща стая с очарователната му съпруга го подлудяваше от желание. Игнорирането й не беше дало резултат. Нито пък ухажването на друга жена. Може би, помисли той с усмивка, трябваше да направи това, което тялото му желаеше, и да прави любов, а не да се съвокуплява с Ванора и да утоли жаждата, която бушуваше в него. Тя беше негова съпруга. Защо да не се възползва от даденото му от бога право?

Лъвското сърце се върна към упражненията, но умът му не беше в меча. След известно време той се отказа и се върна в кулата. Видя Ванора да говори със сър Пенрин и се присъедини към тях.

— Има ли някакъв проблем?

— Не, милорд — отвърна сър Пенрин. — Обсъждахме с лейди Ванора дали имаме достатъчно запаси за през зимата. Казах й, че ще проверя килерите и хамбара.

— Осведомете ме какво сте открили, сър Пенрин. Ако се наложи, ще купим каквото ни трябва от съседните имения или от близкия град.

Сър Пенрин се оттегли. Ванора се обърна, но Лъвското сърце я спря.

— Искам да поговорим, Ванора.

— И аз искам да говоря с тебе.

Разговорът им беше предотвратен от приближаването на Алтея.

— Кои са онези странни мъже в кулата, Лъвско сърце? Приличат на уелсци.

— Уелсци са — отвърна Лъвското сърце. — Това са бившите защитници на Крагдън.

— Какво правят тук?

— Заклеха се във вярност и се присъединиха към моя гарнизон.

— Да не си полудял? Ще ни избият, докато спим. — Злобният й поглед падна върху Ванора. — Предполагам, че трябва да благодарим на нея за това.

— Моите рицари са честни мъже — възрази Ванора. — Никога няма да нарушат клетвата си.

— Мислех си, Алтея — поде Лъвското сърце, — че сега, когато имаме още хора да защитават Крагдън, мога да отделя двама войници да те придружат до селото ти.

Ванора го изгледа изумено.

— Ще го направиш ли?

— Да. Алтея се заседя тук. Времето още е меко, още не е валял сняг. Ако не се върне сега, ще бъде принудена да прекара тук цялата зима.

— Беше толкова внимателен напоследък, че помислих, че искаш да остана — изхленчи Алтея.

Ванора изсумтя.

— Внимателен ли? Така ли му казват на чифтосването? — Извърна се рязко. — Ако искате да продължите нашия разговор, милорд, ще ме намерите в дневната.

Лъвското сърце тръгна след нея, но Алтея сграбчи ръката му, за да го задържи.

— Не искаше да кажеш това, което каза, нали? Отново станахме близки Не искам да се отделям от тебе, Лъвско сърце.

Той вдигна рамене.

— Ще говорим по-късно, Алтея.

— Защо трябва да тичаш подир нея като послушно кученце? Ванора само трябва да дръпне конеца и ти я следваш. Не си мъжът, когото познавах.