Кони Мейсън - Лъвското сърце

Алтея премери тежестта на кесията и изсъска:

— Ще взема златото ти, Лъвско сърце, но правиш грешка. Чуй ме какво ти казвам, един ден съпругата ти ще те предаде.

Бели черти се изписаха около устата на Лъвското сърце, докато изпращаше Алтея и ескорта й.

— Прав й път — измърмори Ванора. — Ти беше повече от великодушен към нея.

Хващайки го под ръка, тя се насочи заедно с него към кулата, чувствайки се в мир повече, отколкото когато и да било от доста време насам. След като Алтея си беше тръгнала, нямаше какво да разсейва Лъвското сърце, да му пречи да й отдава цялото си внимание. Дните й като Белия рицар бяха зад гърба й и тя никога повече нямаше да има нужда да лъже Лъвското сърце.

Но щастието на Ванора не трая дълго. След три дни един конник се появи пред подвижната решетка. Беше пуснат вътре незабавно и отведен право при Лъвското сърце. Ванора побърза да се присъедини към тях, нямайки търпение да научи за какво е цялата тази врява. Тя веднага разпозна младия мъж Беше Питър, оръженосецът на сър Джайлс. Тръпка на страх пропълзя по гръбнака й. Интуитивно разбра, че нещо непредвидено се е случило със сър Джайлс и че последиците щяха да унищожат шансовете й да спечели любовта на Лъвското сърце.

Погледът на Питър беше див, той целият беше раздърпан, гърдите му се вдигаха и спускаха тежко поради положените усилия и още неназования страх. Туниката му беше съдрана, кръв се стичаше по ръката му.

— Говори, момче — каза Лъвското сърце. — Къде са сър Джайлс и невестата му?

Гласът му беше напрегнат като струна и Ванора се приближи, предлагайки му успокоението на своето присъствие.

— Бяхме по-малко — изрече Питър, поемайки си дъх едва-едва. — Защитавахме се, но поражението беше неизбежно.

Хващайки туниката му, Лъвското сърце го дръпна към себе си така, че се озоваха нос до нос.

— Какво стана?

— Беше Дафид Девърел. Той държи сър Джайлс и съпругата му като заложници.

— Пусни го, Лъвско сърце — намеси се Ванора. — Момчето е ранено и има нужда от грижи.

Той пусна туниката на Питър; момъкът едва не падна на колене, но успя да се задържи.

— Доведете Меър — заповяда Лъвското сърце.

Един войник тръгна да търси камериерката.

— Помощта идва, момче. Междувременно, разкажи ми всичко. Как избяга?

— Не съм избягал. Дафид ме пусна, за да ви донеса вестта.

Устните на Лъвското сърце се изпънаха в права линия.

— Продължавай.

Погледът на Питър се спря за миг върху Ванора, после отново се насочи към Лъвското сърце.

— Дафид каза, че няма да направи нищо на сър Джайлс и неговата дама, ако пратите лейди Ванора при него.

Изражението на Лъвското сърце стана мрачно.

— Какво друго?

— Имате една седмица, за да изпълните искането му. Ако вашата дама не отиде там в уреченото време, той — и момчето преглътна конвулсивно — ще убие сър Джайлс и невестата му.

— Ще отида при него — изрече твърдо Ванора.

— Не! — изрева Лъвското сърце. — Няма да отидеш!

— Трябва да отида, ако искаме да спасим сър Джайлс и невестата му. Дафид ще ме послуша. Може би ще мога да му втълпя малко здрав разум.

— Ще измисля нещо, което да не включва тебе — каза Лъвското сърце. — Защитена ли е кулата на Дафид?

— Няма да е трудно да се мине над стените, но се страхувам, че армията му ще надвие твоята, дори да влезеш в кулата. Освен това, Дафид ще убие сър Джайлс и Диърдри още преди да успееш да стигнеш до тях.

— Знам какво си мислиш, Ванора, и няма да го позволя. Стой при младия Питър, докато не дойде Меър.

Обръщайки се, Лъвското сърце се отдалечи, като даде знак на сър Брандън и сър Рен да го последват.

Меър пристигна след няколко минути със сандъчето, пълно с билки, мехлеми и превръзки. Зацъка с език, като видя раната на Питър, и го отведе в кухнята, за да потърси гореща вода. Ванора побърза към дневната, където можеше да мисли, без да бъде смущавана.

Знаеше, че каквото и да предприеме Лъвското сърце, за да спаси сър Джайлс и съпругата му, няма да успее. Дори да успееше да си пробие път през сили, които надвишаваха неговите два… не, три пъти, което не изглеждаше никак вероятно, нямаше да намери сър Джайлс и Диърдри живи. Дафид щеше да ги убие като възмездие.

Ванора отчаяно търсеше отговор. Знаеше, че не може да позволи на Дафид да убие двама невинни. А мисълта Лъвското сърце да умре беше прекалено болезнена. Не, от нея зависеше да намери начин да избави сър Джайлс и невестата му… и Лъвското сърце. Но да направи това означаваше да наруши думата си. Беше обещала на Лъвското сърце, че никога повече няма да надене броня, но отчаяните времена изискваха отчаяни мерки.