Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Защо да не опитаме нощно нападение? — предложи сър Брандън. — Можем да се изкатерим по стените, да обезвредим стражите и да си пробием път към кулата.

— И аз смятах същото — изрече замислено Лъвското сърце. — Имаме по-малко от седмица, за да планираме обсадата. Една облачна, безлунна нощ би била най-добра. Сър Брандън, подгответе хората. Искам да бъдат готови да тръгнат веднага. Помолете се за поне една облачна нощ през седмицата, която Дафид ни е отпуснал.

Същата вечер, в уединението на дневната, Лъвското сърце сподели плановете си с Ванора.

— Ще ти трябват всичките ти воини, за да щурмуваш кулата на Дафид, а това ще остави Крагдън без защитници — предупреди го Ванора.

Лъвското сърце вдигна рамене.

— Неизбежно е. Разчитам изненадващата ни атака да обърка силите му. Ако всичко тръгне по план, уелсците, които пазят подвижната решетка, ще бъдат заменени с мои хора и по такъв начин няма да позволим на никого да напусне Драймиър, за да нападне Крагдън.

Ванора се страхуваше, че планът на Лъвското сърце ще се провали и той ще умре заедно със сър Джайлс, Диърдри и останалите защитници на Крагдън. Ако Лъвското сърце умреше, тя щеше да остане на произвола на Дафид. Не, не можеше да позволи това да се случи… това нямаше да се случи. Знаеше какво трябва да направи, за да предотврати ненужни убийства, и беше склонна да поеме риска.

— Кога ще нападнеш?

— Скоро. Луната намалява и дори в момента облаци се събират над планините. Утре вечер или най-късно на следващата вечер.

— Нека да дойда с вас.

— Не, невъзможно е. Остани тук и ме чакай да се върна.

— А ако не се върнеш? Тогава какво?

— Тогава си свободна да се омъжиш за Дафид, както е искал баща ти.

Животинска страст бушуваше във Ванора тази нощ. Не можеше да се насити на Лъвското сърце. Устата и ръцете й го вкусваха, изследваха тялото му, докато и той не подлудя по нея. Но тя не се успокои, докато той не падна изтощен и не заспа дълбоко. Беше доста след първата утринна, когато Ванора го целуна леко по устните, стана, без да го буди, и се облече. След като се убеди, че той още спи, отвори сандъка с дрехите му, извади отличителната чу червена надризница с изправен лъв, извезан със злато отпред, и я скри под наметалото си.

Безшумна като призрак, Ванора излезе от дневната и слезе по стълбите към залата. Стъпките й прошумоляха по плочите, докато се отправяше към предната врата. Един страж излезе от сенките.

— Къде отивате, милейди?

Тя трепна силно, но в следния миг се отпусна, защото позна един от собствените си рицари.

— Стреснахте ме, сър Елдин. Не мога да спя, затова реших да отида в параклиса да се помоля.

— Късно е, милейди.

— Да, но никога не е късно човек да се помоли.

Сър Елдин навярно беше съгласен, защото я пусна да мине.

Вмъквайки се в сенките, Ванора се плъзна в параклиса и отиде право към сандъка в преддверието, където стояха бронята, шлемът и мечът й. Бързо свали роклята и доста трудно се напъха в плетената си ризница. После навлече червената надризница на Лъвското сърце и напъха собствената си надризница в бяло и златно вътре в ризницата си. Нахлупи шлема на главата си, пъхна меча в ножницата и спусна наличника.

С уверена мъжка походка Ванора тръгна към яслите, обозначени с цветовете на Лъвското сърце, оседла един кон и го яхна, като стъпи на камъка за качване.

Дотук добре, помисли тя, но най-трудното предстоеше. Представяйки се за войник, трябваше да убеди часовия да вдигне подвижната решетка. Поемайки си дълбоко дъх, тя изправи рамене и дръзко насочи коня си към портата, благодарейки на бога, че е достатъчно висока, за да мине за мъж.

— Кой е? — извика часовият, когато тя се приближи. Понижавайки гласа си с една октава, Ванора изрече:

— Вдигни решетката.

— Кажи си името и мисията.

Мислейки бързо, Ванора каза името на едни от собствените си рицари, който сигурно не беше добре познат на хората на Лъвското сърце.

— Сър Морс. Лорд Лъвско сърце ме прати да огледам крепостта на Дафид.

Часовият не изглеждаше убеден.

— Ще питам Лъвското сърце, преди да вдигна решетката.

— Мислиш ли, че той ще се зарадва, ако сънят му бъде нарушен и заповедите му се поставят под въпрос посред нощ?

Думите на Ванора навярно бяха накарали часовия да се замисли, защото той се обърна и вдигна подвижната решетка.

— Върви с бога, сър Морс.

Ванора се надяваше, че бог ще я води, защото имаше нужда от цялата си хитрост, ако трябваше да спаси сър Джайлс и Диърдри, а после да се погрижи за собственото си спасение, преди Лъвското сърце да изложи живота си на риск.