Кони Мейсън: Лъвското сърце

Когато влезе в стаята, я пусна да стъпи на пода и затръшна вратата. Изражението му беше толкова свирепо, че тя отстъпи назад, боейки се, че гневът му е насочен към нея. Беше направила толкова много неща, с които да го отблъсне, че беше очаквала, че ще я изостави в ръцете на Дафид. От друга страна, той не й беше направил нищо, когато беше разбрал, че тя е Белият рицар, и беше склонен да се откаже от Крагдън в замяна на живота й, дори ако това означаваше да загуби собствения си живот.

Никой мъж не би рискувал толкова за една жена, освен ако…

Освен ако не я обичаше.

— Глупаче такова — повтори той.

После я привлече в прегръдките си и я целуна.

— Проклета да си — изръмжа Лъвското сърце срещу устните й. — Мислех, че съм те загубил. Исках да убия Дафид, когато Джайлс ми каза, че предпочиташ това копеле пред мене.

Ванора го погледна през булото на сълзите.

— Казах го, за да ти запазя живота. Аз… признавам, че сгреших, като мислех, че ще мога да повлияя на Дафид. Мислех, че ще мога да го уговоря да пусне сър Джайлс и съпругата му, че ще ми позволи да си тръгна, след като бях постигнала това, което исках да направя. Ако бях оставила на тебе, страхувах се, че щеше да нападнеш Драймиър и да умреш. Дафид искаше най-вече смъртта ти.

Ръцете му я обвиха здраво.

— Мислиш ли, че не знам? Никога досега не съм бил толкова уплашен или толкова сърдит, когато научих какво си направила. Мислех, че не се интересуваш от мене. Бях зашеметен, а после вбесен, когато отец Кадък ми каза, че носиш дете от мене. Защо не ми каза?

— Щях, но обстоятелствата се намесиха. — Тя го изгледа натъжено. — Как можа да повярваш, че не се интересувам от тебе, когато ти казах, че те обичам.

— Не вярвах, че е възможно. Как можеш да ме обичаш? Никоя жена никога не ме е обичала. Не съм достоен за обич.

— Не, Лъвско сърце, ти си всичко, което една жена би могла да иска от един мъж. Ти си храбър, самоотвержен, силен, честен…

— Стига, жено! Престани да ме лъжеш.

Тя тупна с крак.

— Да не би да си мислиш, че ще лъжа за такова важно нещо като любовта? Не можеш ли да отвърнеш поне мъничко на любовта ми?

— Любовта не съществува. Любовта е…

— Да, Лъвско сърце, интересувам се да чуя твоето описание на любовта.

Изражението му се смекчи, когато мислите му се обърнаха навътре. Щом заговори, сякаш думите извираха от някакво място, отдавна заприщено дълбоко в него.

— Любовта е желание… да, ужасна жажда, която обърква вътрешностите ти и помътва ума. Любовта може да наранява, особено ако не получава отговор.

Запленена от думите му, Ванора каза:

— Продължавай.

— Любовта може да отнеме мъжеството на боеца и да го отслаби. Любовта може да накара мъжа да иска да закриля жена си. Тя може да изгони всички мисли от ума на мъжа и да остави само желанието да прегръща жена си и да й доставя удоволствие. Любовта може да заслепи мъжа и той да не вижда кое е важното в живота.

— Какво е то, Лъвско сърце? Кажи ми кое е по-важно от любовта?

Той я изгледа предпазливо.

— Всичко е по-важно от любовта. Страната, кралят, честта, дългът.

— Да, разбирам. Обичаш страната си, краля си, честта си и дълга си.

— Разбира се. Това е единствената любов, която съществува.

Ванора отказа да приеме мнението му.

— Кажи ми какво изпитваш към мене. Не щади чувствата ми, защото искам да знам истината.

Той се пресегна и погали бузата й; докосването му беше толкова нежно, че тя затвори очи, за да възпре сълзите.

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?

Тя преглътна мъчително.

— Да.

— Много добре. Искам да те закрилям — изрече той тържествено. — Не мога да те погледна, без да почувствам нуждата да те положа на леглото и да се заровя дълбоко в тебе. Възхищавам се на твоята смелост, сила, чест и лоялност. Красотата ти ме вдъхновява и въпреки острия ти език се наслаждавам на компанията ти.

Замлъкна замислено, преди да продължи:

— Животът ми щеше да бъде скучен без тебе. Бях невероятно нещастен, сметнах, че искаш Дафид. — Намръщи се, после засия. — Обичам да се любя с тебе.

Невероятна радост заля лицето й.

— Ти ме обичаш, Лъвско сърце. Как можеш да се съмняваш? Това, което току-що описа, е точно чувството ми към тебе. Това е любов, Лъвско сърце. Ти със сигурност не си недостоен за любов и аз бих извикала на дуел всяка жена, включително майка ти, която каже нещо друго.

Горещият му поглед се плъзна по нея с изгаряща интензивност.

— Искам да се любя с тебе, свирепо мое момиче. Ръцете ми копнеят да те прегърнат; искам да видя насладата ти, когато се заровя в тебе и те доведа до кулминация. Много време живях без тебе.