Кони Мейсън: Лъвското сърце

— Добре ли си? Не съм наранил детето, нали?

— Не, добре сме. — Последва замислена пауза. — Кажи ми още нещо за любовта, която току-що откри. После ще говорим за детето.

Той въздъхна, дълбока въздишка, която сгря сърцето й.

— Беше права — призна той. — Всичко, на което се възхищавам у тебе, е част от нещо по-голямо. Това е любов, скъпа, сега го разбирам. Понякога любовта не може да бъде обяснена; може само да се почувства. Наистина те обичам, Ванора. Ти не ме изостави, дори когато се отричах от любовта и заявявах, че не съм достоен за обич.

Очите й се замъглиха.

— Ако мога да те науча да обичаш себе си, ще бъда най-щастливата от жените.

— Ако ме обичаш, това е всичко, от което имам нужда.

— Детето ни ще те обича.

Изражението му стана сурово.

— И аз ще го обичам. Кълна се, че никое мое дете никога няма да се чувства недостойно за обич. Родителите ми ме научиха твърде добре колко объркано е едно необичано дете. Мислиш ли, че ще имаме син?

Край очите на Ванора се появиха весели бръчици.

— Ако не първото, значи второто или третото, или…

Ръката му полегна на корема й.

— Нека се съсредоточим върху това, преди да планираме другите. — Дръпна ръката си и се надигна. — Предлагам да отидем долу и да посрещнем Едуард както трябва.

— Да не забравяме госта, когото е довел със себе си. Чудя се кой ли ще е.

— Почти ме е страх да запитам.

Измиха се и се облякоха, без да бързат, после слязоха по стълбите и влязоха в залата, хванати под ръка. Прислужниците чакаха да поднесат вечерята, когато двамата стигнаха почетната маса. Едуард заемаше почетното място, а една красива жена на средна възраст седеше вдясно от него.

— Коя е жената до Едуард? — запита тихо Ванора. — Изглежда ми позната, но не се сещам коя е.

Когато Лъвското сърце не успя да отговори, Ванора го погледна и любопитството й се събуди при вида на явното му недоумение.

— Познаваш ли я?

— Не — изрече той рязко. Нервна напрегнатост се усещаше в гласа му, когато приветства Едуард. — Добре дошъл в дома ми, лорд Едуард.

— Време беше да излезете от уединението си — пошегува се Едуард. — Бузите на съпругата ти са доста зачервени. Предполагам, че и двамата сте доволни от този брак.

— Аз съм — изрече Лъвското сърце, стискайки ръката на Ванора.

— Както и аз — добави тя.

— Надявам се изпитанието, което преживяхте от ръцете на Дафид, да не ви е разстроило извънредно много, милейди — отбеляза Едуард.

Лъвското сърце отговори вместо Ванора:

— Беше агония, за мене и за съпругата ми. Ванора носи моето дете.

Жената до Едуард плесна с ръце.

— О, колко хубаво! Това съм искала винаги за тебе, Лайънъл.

Лъвското сърце насочи вниманието си към жената.

— Познавам ли ви, госпожо? — запита той направо.

Жената изхлипа, изразителните й сребристи очи блеснаха в копнеж.

— Надявах се… но това беше толкова отдавна, ти беше много малък.

Юмруците на Лъвското сърце се свиха, кокалчетата му побеляха.

— Коя сте вие, госпожо?

Жената се извърна, твърде развълнувана, за да отговори. Едуард се намеси:

— Поздрави майка си, лорд Лъвско сърце. Лейди Барбара ме помоли да я придружа до Крагдън, за да възстановите познанството си.

Гняв изкриви лицето на Лъвското сърце.

— Не сте добре дошла в дома ми, госпожо. Утре ще осигуря охрана, за да се върнете там, откъдето идвате.

Той се извърна, но Ванора се изправи пред него, отказвайки да отстъпи.

— Седни, Ванора.

— Не. Лейди Барбара е твоя майка и ти постъпваш неучтиво. Не виждаш ли колко я нарани?

— Ами моите чувства? Не виждаш ли, че ме боли да я виждам тук пред себе си?

Лейди Барбара протегна умоляваща ръка.

— Лайънъл, сине, моля, те позволи ми да ти обясня. Ако все още желаеш да си ида, след като ме изслушаш, с радост ще напусна дома ти и живота ти.

— Не получих никакво обяснение, когато ме напуснахте, госпожо. Знаехте какво ще представлява животът ми с баща ми, но не ви беше грижа.

— Аз чух разказа й, Лъвско сърце — каза Едуард, — и те моля да го чуеш. Мислиш ли, че щях да я доведа тук, ако не смятах, че помирението е възможно?

Лъвското сърце махна нетърпеливо с ръка.

— Нищо, което каже тази жена, не ме интересува.

— Моля те, Лъвско сърце, изслушай я заради мене — замоли се Ванора. — Заради детето ни.

— Мислиш ли, че думите ще я оправдаят в очите ми?

— Не оправдание търся — каза тихо лейди Барбара. — Само искам да знаеш истината.

— Защо? Когато бях малък, исках майка, която да ме обича. Бях дете, когато ме изостави.