Кони Мейсън - Лъвското сърце

Тя заплака тихо, беззвучно. Тихите сълзи, стичащи се по бузите й, трогнаха Лъвското сърце по-дълбоко от думите й.

— Какво стана?

— Борих се, когато той се опита да ме насили. Борих се да опазя честта си, гордостта си, живота си. Аз… ударих го с ръжена и отначало помислих, че съм го убила.

Сълзите не спираха. Тя извади кърпичка от ръкава си и се опита да се овладее.

— Когато баща ти научи какво съм направила, разбра, че няма да е толкова лесно да ме манипулира, и ме преби почти до смърт. Свестих се в един манастир, без да помня какво се е случило. Първите години бяха лесни, защото не знаех коя съм и молитвите като че ли ми носеха утеха. Но когато минаха много дни и седмици, почувствах, че нещо липсва от живота ми. След две години паметта ми се върна и се опитах да те намеря. Очевидно абатисата е осведомила баща ти, защото той ме посети в манастира и заплаши да те убие, ако се опитам да те видя или да съобщя какво е направил с мене. Виждаш ли — прошепна тя, — вече беше разпространил мълвата, че съм избягала с любовник.

— Колко трагично — прошепна Ванора.

— Тъй като нямаше къде да отида, останах в манастира, докато абатисата не ме осведоми, че сър Робърт дьо Кьор е умрял. Най-после свободна, потърсих приятели, с които не се бях виждала много години. Те ми дадоха пари, за да отпътувам за Англия и да те намеря. Нямаше друго по-важно в живота ми от това, да открия сина си и да поправя нещата.

Лъвското сърце не каза нищо, гледайки майка си през присвити клепачи.

— Много сте се страхували от баща ми.

— Разочаровах ли те, сине? Обичаше ли баща си?

— Ненавиждах го — изрече мрачно Лъвското сърце. — Не беше никакъв баща. Виждах го рядко, когато ме даде за отглеждане, и изобщо не съм го виждал, след като спечелих рицарските шпори.

Лейди Барбара като че ли започна да диша по-леко след признанието на Лъвското сърце, но изглеждаше дребна, крехка и жалка под тежестта на тъжните си спомени.

Стана с мъка, на вид по-стара от годините си. Очите й бяха приковани към лицето на Лъвското сърце, като че ли за да запомни чертите му.

— По-красив си, отколкото си те представях. Ти си всичко, което една майка може да иска от сина си. Благодаря ти, че ме изслуша.

— Къде отивате? — запита Лъвското сърце.

— В параклиса. Искам да благодаря на бога, че ми е дал син, който е надраснал жестокостта на баща си и е станал мъжът, който си днес. — Усмихна се на Ванора. — Вие сте точно жената, каквато винаги съм искала за сина си. Кажете на внуците ми, че ще ги обичам точно толкова, колкото съм обичала баща им през всичките тези години.

— Можеш да им го кажеш лично… майко — изрече Лъвското сърце.

— Благодаря, Лъвско сърце — каза тихо Ванора.

Невероятна радост заля лицето на лейди Барбара.

— О, сине, молех се да дойде този ден. Нямаше миг в последните двадесет и пет години, когато да не съм копняла за любовта ти, да не съм се питала какъв мъж си станал под опеката на баща си. Благодаря на бога, че те е напътствал в годините и че ти е дал Ванора, която да те обича. — Усмихна му се плахо. — Може ли да те прегърна?

Лъвското сърце протегна ръце и майка му пристъпи към него. Двамата останаха така дълго време, докато не се успокоиха.

— Добре дошла си да останеш, докато искаш, майко — каза Лъвското сърце. — Сигурен съм, че Ванора ще бъде доволна да си има компания.

— Ще ми бъде много приятно да сте тук, когато се появи първият ви внук — прибави Ванора.

— Да, ще остана, но само докато се роди детето ви. След това ще идвам на гости. Не искам да се бъркам в живота ви. Достатъчно е да знам, че синът ми отново ме е приел в живота си. Сега, ако ме извините, все пак възнамерявам да посетя параклиса. Цял живот, прекаран в молитви, е навик, труден за изкореняване.

След като лейди Барбара излезе, Ванора се хвърли в ръцете на Лъвското сърце.

— Направи две жени много, много щастливи. Толкова се гордея с тебе, Лъвско сърце. Много смелост се искаше да признаеш, че си грешил за жената, която те е родила. Майка ти е била невинна жертва на жестокостта на баща ти, но и ти много си страдал.

— Това страдание е нищо в сравнение с мъките, които преживях, когато мислех, че съм те изгубил заради Дафид, или когато осъзнах, че ти си била Белият рицар и как за малко щях да те убия. Това беше истинското страдание. Обичам те от цялото си сърце, момиче.

Ванора му отправи щастлива усмивка.

— Точно са те нарекли, имаш сърце на лъв и обичаш като лъв. Отведи ме в леглото, Лъвско сърце. Прегърни ме и не ме пускай.