Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Лъвско сърце, моля те — повтори Ванора.

Лъвското сърце не искаше да чуе нищо, което майка му би могла да каже, но не можеше да откаже на молбата на Ванора. Заради нея щеше да изслуша тази жена, преди да я отпрати.

— Много добре. Ще ви изслушам, след като вечеряме, но не очаквайте съчувствие, защото нямам такова за вас.

Вечерята премина в разговор между Лъвското сърце и Едуард. Лейди Барбара хапна малко, хвърляйки скрити погледи към сина си. Когато Лъвското сърце се нахрани, стана рязко и помоли Едуард за позволение да се оттегли. Щом го получи, покани Ванора и лейди Барбара да се присъединят към него и излезе от залата, без да погледне назад, за да види дали двете жени го следват.

Влезе в дневната и отиде към огнището, взирайки се в танцуващите пламъци. Когато чу, че жените влизат, стисна юмруци; единствено побелелите му кокалчета издаваха колко страда. Поемайки си дъх, за да се успокои, той се обърна и се изправи срещу майка си.

— Седнете — нареди той сурово.

Двете жени седнаха веднага.

Той се обърна отново и се втренчи в огъня, без да вижда друго освен червената кръв на пламъците. Тишината в стаята беше дълбока, нарушавана само от пукането на цепещите се дърва в огнището и диханието на жените, седнали пред него.

Обърна се рязко и се вгледа в майка си, изумен да види сребристите си очи отразени в нейните.

— Откъде да знам, че сте майка ми? — изрече той.

Болезнена вълна разкриви лицето на лейди Барбара и той скова сърцето си, отказвайки да почувства каквото и да било синовно състрадание.

— Мои приятели в Лондон ще гарантират идентичността ми, ако пожелаеш.

Лъвското сърце знаеше, че няма да поиска такова нещо, защото го виждаше с очите си.

— Лъвско сърце, каза, че ще изслушаш какво има да каже лейди Барбара — напомни му Ванора.

Той върна поглед към майка си, която седеше скована и неподвижна, скръстила ръце в скута си.

— Много добре, лейди Барбара, заради съпругата ми ще ви изслушам. Моля, говорете.

Лейди Барбара изпрати към Ванора една треперлива усмивка.

— Благодаря ви.

Когато обърна поглед към Лъвското сърце, очите й блещукаха от непролети сълзи.

— Не съм искала да те напускам, сине. Баща ти ме изхвърли от живота ти и ми каза, че ако се опитам да те видя, ще убие и двама ни. Повярвах му. Страхувах се за живота ти; моят нямаше значение. Робърт беше лош човек. Не минаваше ден, без да мисля за тебе. Едва след смъртта му можах да се върна в Лондон без страх от наказание. Първата ми мисъл беше за тебе и колко исках да те видя отново. Потърсих лорд Едуард и го помолих да ме доведе при тебе.

Неверието на Лъвското сърце се виждаше по мрачното му изражение.

— Ако това, което казвате, е вярно, сигурно баща ми е имал основателна причина да ви изхвърли от семейството ни.

— Добър баща ли беше той за тебе, Лайънъл? Не мога да си представя такова нещо, защото беше най-лошият съпруг за мене, настрои те срещу мене още преди да беше проходил. Преди да ме изхвърли, ме преби така жестоко, че монахините в манастира, където отидох, се страхуваха, че може да умра от раните си.

Първите съмнения нападнаха Лъвското сърце.

— Татко каза, че сте си намерили любовник и сте ни напуснали.

Лейди Барбара му се усмихна тъжно.

— Никакъв любовник не е имало. Баща ти ти е казал това, което е искал да повярват хората.

— Защо ви е изхвърлил? Сигурно е имал основателна причина.

— Срам ме е да ти кажа какво се случи в действителност.

Ванора сграбчи ръката на лейди Барбара и я стисна насърчително.

— Говорете свободно — каза Лъвското сърце. — Не мога да имам по-ниско мнение за вас, отколкото сега.

— Баща ти беше много задлъжнял тогава, както и накрая, когато е умрял. Продаде всичко, не ти остави нищо освен името. Обърна се към крал Хенри за издръжка, стана негов придворен, приемаше трохите, които кралят му отпускаше. Но това не беше достатъчно, за да поддържа екстравагантния си начин на живот.

Ванора забеляза колко е пресипнал гласът й, наля чаша вино и й я подаде. Лейди Барбара отпи и продължи:

— Може да ти е трудно да повярваш, сине, но се кълна, че е самата истина. Ти беше на една година, когато баща ти поиска да… продаде услугите ми на свои приятели. Мислеше, че това е идеалното разрешение за липсата на пари.

По някакъв начин Лъвското сърце повярва, че е възможно баща му да е постъпил така.

— Продължавайте.

— Отказах, разбира се, но баща ти беше непреклонен. Една нощ ме заключи в стаята ми и прати при мене един мъж, който му беше платил, за да… за да ме използва.