Кони Мейсън - Лъвското сърце

В мига, когато дръпна острието от гърлото на Дафид, тя смушка коня си. Дафид изруга и посегна към юздите й, докато тя прелиташе покрай него.

— Ще убия и двама ви заради това! — извика той.

Ванора стигна благополучно до Лъвското сърце. Имаше толкова неща, които искаше да му каже, но преглътна думите си, когато го погледна в лицето. Чертите му бяха строги, сребристите му очи бяха потъмнели и заплашителни, също като бурята, която бушуваше около тях. Думите му бяха сурови и отсечени.

— Влез в кулата, Ванора. Щом влезеш, спусни подвижната решетка. Така ще бъдеш в безопасност.

— Какво ще правиш?

— Дафид не може да си отиде безнаказан.

Внезапно тя усети, че сър Джайлс, който винаги пазеше гърба на Лъвското сърце, не е тук.

— Къде е сър Джайлс?

— Няма го. Пратих го заедно със съпругата му в Англия, където ще бъдат в безопасност. Повече няма да говорим, любов моя. Направи каквото ти казвам. Чакай ме в кулата.

Внезапно тя чу звука от сблъсък на мечове и разбра, че хората на Лъвското сърце нападат остатъците от армията на Дафид.

— Как стигнаха хората ти до оръжията си?

— Носеха ги скрити под наметалата. — Той измъкна меча си и се насочи с мрачна решителност към Дафид. — Върви, любов моя. Погрижи се за нашето дете — подвикна той през рамо.

Сърцето й се заблъска едва ли не в гърлото, когато видя Дафид да излиза срещу Лъвското сърце. Освен факта, че сър Джайлс не беше там, за да пази гърба на Лъвското сърце, Дафид носеше броня, докато Лъвското сърце нямаше, а това можеше да се окаже съдбоносно за него.

Ванора не можеше да си тръгне. Не и когато Лъвското сърце можеше да има нужда от нея. Тя загледа със страх как двамата се бият посред адския хаос.

И двамата бяха слезли от конете си и се биеха на земята, краката им се хлъзгаха по мокрия сняг, а мечовете проблясваха в намаляващата светлина на зимния ден. Ванора задуши един вик, когато Лъвското сърце се подхлъзна и падна, но той се вдигна след миг и отблъсна Дафид със силната си дясна ръка.

Плътната снежна завеса пречеше на Ванора да следи битката. Лъвското сърце беше по-висок от Дафид, затова тя впиваше поглед в по-високата фигура, докато двамата мъже кръжаха, нападаха и отскачаха назад. Сърцето й едва не спря, когато кракът на Лъвското сърце отново се подхлъзна, но той бързо си върна равновесието и отблъсна Дафид умело и сръчно.

Тогава Дафид падна и Лъвското сърце се хвърли върху него, приковавайки го към замръзналата земя с върха на меча си. Онова, което Лъвското сърце не виждаше, беше един от хората на Дафид, който се промъкна зад него с кама в ръката.

— Не! — извика Ванора.

Но, разбира се, никой не я чу сред врявата на битката. Тя смушка силно коня си и дръпна юздите. Животното се изправи на задните си крака, после се впусна напред.

Тя стигна до нападателя точно когато той вдигна камата си, за да я забие в гърба на Лъвското сърце. Налетя върху него с пълна сила и ударът го отхвърли настрана; той се приземи с глухо тупване. Шумът накара Лъвското сърце да обърне глава. Изражението му стана свирепо, когато видя Ванора, но не каза нищо. Нямаше нужда, мрачните му черти казваха всичко. Игнорирайки безмълвното му предупреждение, тя остана на място, напълно готова да защитава открития му гръб.

— Ванора, не го оставяй да ме убие! — замоли се Дафид.

Тя се вгледа безстрастно в бившия си годеник.

— Ти имаше намерение да ме убиеш, Дафид. Не заслужаваш никаква милост.

— Не. Аз излъгах — заоправдава се Дафид.

— Щеше да убиеш детето ми — нападна го Лъвското сърце.

Ванора се разкъсваше. Ненавиждаше Дафид заради това, което беше възнамерявам да стори с Лъвското сърце и нероденото й дете, но дали искаше смъртта му? Беше толкова погълната от развиващата се драма на живот и смърт, че не осъзна настъпилата около тях дълбока тишина. Мечовете не звънтяха, атмосферата вече не беше напрегната, гласовете на мъжете бяха стихнали.

Тогава тя чу глухия звук на подкови, кънтящи по затрупаната със сняг земя, и погледна покрай Лъвското сърце, за да види откъде идва. Конници, може би две отделения, навели глави срещу поривите на вятъра, яздеха през бойното поле, приближавайки се към тях.

— Едуард! — извика Ванора, разпознавайки знамето, развявано от вятъра.

— Като че ли пристигам точно навреме — каза Едуард, когато стигна до тях. — Англия е в мир с Уелс, но тук, изглежда, се води война.

Погледна Дафид, който лежеше неподвижен под меча на Лъвското сърце, после обърна поглед към Лъвското сърце, вдигнал една вежда.