Кони Мейсън - Лъвското сърце

— И вие му повярвахте?

Свещеникът вдигна рамене.

— Дафид се е отрекъл от бога. Не вярвам на нито една негова дума.

— И Ванора ли иска да напусна Крагдън?

— Не. Тя не беше доволна от исканията му. Последните й думи бяха предупреждение към вас. Каза, че не бива да излизате от Крагдън, че ако изпълните исканията на Дафид, ще бъдете убит заедно с хората си.

— Казала го е с риск за собствения си живот? — запита Лъвското сърце с глас, изпълнен с неверие.

— Да. Тя не се интересува от Дафид.

— Не мога да направя това, което иска тя, отче. Дафид може да я убие, ако не изпълня желанията му. Питам се — каза той замислено — дали той разбира, че нарушава мирния договор, който собственият му принц е постигнал. Може би блъфира.

Откровеният поглед на свещеника проникваше дълбоко в душата на Лъвското сърце.

— Има и още нещо.

— Говорете.

— Дафид знае, че Ванора носи вашето дете. Каза, че то никога няма да види светлината на деня, ако не се подчините на неговите желания.

Лъвското сърце скочи на крака.

— Какво! Не може да е вярно.

— Не е невъзможно, нали?

Лъвското сърце не можеше да го отрече. Двамата с Ванора бяха спали заедно достатъчно често, за да създадат дете. Страхът за Ванора и детето, което тя носеше, беше толкова голям, че той се разтрепери. Изруга. Щом тя се върнеше жива и здрава при него, щеше да я натупа здравата, задето е изложила на опасност два живота… или щеше безкрайно да се люби с нея.

— Да, отче, напълно възможно е. Къде е Меър? Може би Ванора й се е доверила.

— Тук съм, лорд Лъвско сърце — каза Меър, появявайки се иззад гърба му.

Лицето й беше бледо и измъчено, а от бързата й поява беше ясно, че се е въртяла наблизо.

— Къде е Ванора, милорд? Ще полудея от тревога за нея. Защо не се е върнала у дома с отец Кадък?

— Ще ти кажа всичко, което знам, но най-напред ще те питам нещо.

Меър го изгледа предпазливо.

— Какво искате да знаете?

— Ванора чака ли дете от мене? Говорила ли ти е за това?

Меър пребледня.

— Тя не ми се доверява, но имам основание да вярвам, че е така. Не е имала женския си период от деня, откогато се омъжи. Това е една от причините толкова да се безпокоя за нея.

Устните на Лъвското сърце се изпънаха в права линия. Ако Меър подозираше, че Ванора носи неговото дете, в такъв случай това трябва да е вярно. Без да подбира думите си, той разказа на старата бавачка всичко, което отец Кадък му беше казал.

Вестта, че Дафид възнамерява да убие Ванора, ако Лъвското сърце не напусне Крагдън, накара Меър да се олюлее и да се отпусне на близката скамейка.

— Кажете ми, че не е вярно — замоли се тя. — Не мога да повярвам, че Дафид е способен на това. Бащата на Ванора никога нямаше да уреди този брак, ако познаваше жестоката природа на Дафид.

— Мислиш ли, че той блъфира? — запита Лъвското с глас, изпълнен със страх.

— Алчността и гневът заради обратите на съдбата могат да обърнат хората против бога — намеси се отец Кадък. — Когато Дафид загуби правото си да претендира за Крагдън, изостави ценностите си и потъпка честта си. В сегашното си настроение според мене е способен… на всичко.

Меър избухна в сълзи.

— Агънцето ми е загубено — изхлипа тя.

— Трябва да помисля — каза Лъвското сърце. Извърна се рязко и се отдалечи.

Не можеше да мисли, какво остава пък да води разговор в това си състояние. Стисна здраво юмруци в гняв и отчаяние. Искаше да убива и би убил Дафид, ако беше наблизо. Имаше нужда да остане сам, затова се изкачи по витата стълба към парапета на крепостните стени и стигна до ръба.

Избягвайки контакта със стражите, той се загледа надолу към замръзналата почва, вятърът развяваше наметалото и косата му, но той не чувстваше нито пронизителния студ, нито снега, който хапеше лицето му. Ванора носеше неговото дете и двамата вероятно щяха да умрат, ако той не изоставеше Крагдън в ръцете на Дафид. Беше се заклел да защитава Крагдън и да го пази за Англия, а думата му беше неговата чест. Честта обаче беше нищо, ако означаваше, че трябва да пожертва съпругата си и нероденото си дете заради една купчина камъни.

Дафид наистина ли възнамеряваше да позволи той и Ванора да си тръгнат в мир, чудеше се Лъвското сърце. Не можеше да си представи такова нещо. Дафид искаше смъртта му. Но Лъвското сърце не се подчиняваше на чужда воля щеше да намери начин да се справи с Дафид. Собственият му живот нямаше никакво значение; Ванора и детето, което тя носеше, трябваше да живеят.