Кони Мейсън: Лъвското сърце

— Мислиш ли, че Едуард няма да си отмъсти, щом научи за смъртта му?

— Това може да не стане много скоро. В Англия сега има гражданска война. Едуард не може да се върне в Уелс.

Вниманието на Ванора се насочи отново към Лъвското сърце. Неговите хора се подреждаха ветрилообразно зад него в широка дъга. Лъвското сърце спря на няколко конски дължини от Дафид, но достатъчно близо, за да бъде чут.

Погледна за миг към Ванора, после обърна очи към Дафид.

— Крагдън е твой, Дафид. Пусни Ванора.

— Глупак — изсмя се Дафид. — Но аз не съм глупав. Къде са останалите ти хора? Преброих само двадесет души.

— Уелските рицари от Крагдън те чакат вътре.

— Постъпили са умно да не се съюзяват с англичани. Но ти знаеш, че не мога да те оставя жив.

— Знам, че си човек без чест — отвърна Лъвското сърце.

— Не мога да позволя честта да застане на пътя на това, което искам — каза Дафид.

Вдигна ръка и стрелците незабавно излязоха напред, вдигнаха лъковете си и се приготвиха да изпратят стрелите си към невъоръжения англичанин.

— Преди да се срещнеш със Създателя, знай, че детето ти ще умре още когато поеме първия си дъх — каза Дафид. — Ще бъде взето от Ванора в момента на раждането и ще бъде удавено.

Вик на ужас се изтръгна от устните на Ванора.

— Ти си чудовище, Дафид! Бог ще те накаже.

Дафид само се засмя. Като че ли му доставяше огромно удоволствие да дразни Лъвското сърце. В този момент безумният поглед на Ванора падна върху камата на Дафид. Конят й беше много близо до неговия и никой не я видя как се навежда и измъква камата от ножницата. Дори Дафид не заподозря нищо, докато тя не сграбчи врата му в примката на свития си лакът и не опря острието на оръжието до вената на шията му.

Когато той се размърда, тя натисна оръжието към плътта му.

— Кучка! Курва! Какво правиш?

— Заповядай на стрелците си да се оттеглят и да свалят лъковете — изсъска Ванора.

— Ти си жена — изсмя се Дафид. — Няма да ме убиеш.

— Грешиш, Дафид. Ще убия когото и да било, за да защитя съпруга си и детето си. Знаеш, че съм силна. Ако не направиш каквото ти казвам, кълна се, че ще ти прережа гърлото.

— Аз съм ти годеник — възрази Дафид. — Дължиш ми лоялност.

— Лъвското сърце е моят съпруг, дължа лоялност на него.

Лъвското сърце не можеше да повярва на случващото се.

Онова, което беше изглеждало като безнадеждна ситуация, внезапно беше претърпяло неочаквано развитие. Той наблюдаваше с нарастващо смайване как Ванора обръща положението в своя полза. Господи тази жена не се ли страхува? Тръгна напред, но спря рязко, когато Дафид извика:

— Само да се приближиш, ще заповядам на стрелците да стрелят.

— Мисля, че не си в положение да издаваш заповеди — отвърна Лъвското сърце.

— Ще рискувам с Ванора — възрази Дафид.

— Подчини се на Лъвското сърце — посъветва го Ванора и натисна още повече острието в плътта му.

Дафид преглътна трудно.

— По-скоро бих умрял, отколкото да позволя на Лъвското сърце да притежава тебе и Крагдън. Зад мене стоят сто войници. Мислиш ли, че ще го оставят жив, ако ме убиеш?

— Погледни зад себе си! — извика Лъвското сърце достатъчно високо, за да бъде чут през воя на неспиращия вятър. — Обкръжени сте! Сложете оръжие.

— Лъжеш! — извика Дафид.

Внезапно една стрела изсвистя изотзад, поваляйки един от стрелците. Настана бъркотия и мъжете се пръснаха, когато още стрели улучиха мишените си.

— Пусни го, Ванора, и ела при мене — викна Лъвското сърце.

— Кой е там? — извика Дафид, когато видя как хората му се разбягват.

— Уелските рицари на Ванора и селяни, въоръжени с лъкове и мечове — отговори Лъвското сърце.

— Стойте и се бийте! — изкрещя Дафид на хората си. — Не бягайте като страхливци.

Пореден сноп стрели избликна от гъстия снежен воал и сега Ванора вече различаваше сенките през снежната пелена. Думите на Лъвското сърце като че ли бяха верни, но тя едва можеше да повярва, че нейните селяни са взели страната на съпруга й срещу собствените си сънародници. Видя ръката на сър Рен в това и благослови неговата лоялност.

— Ванора! Ела! — извика Лъвското сърце, препускайки към нея.

Тя се разкъсваше. Ако дръпнеше камата от врата на Дафид, двамата с Лъвското сърце щяха да се счепкат. Знаеше и че гордостта на Лъвското сърце ще пострада, ако тя не обърне внимание на думите му. Измъчваше се, че той не позволява тя да се бие редом с него, защото той много добре познаваше умението й да върти меч. Тогава си спомни за детето, което носеше, и гневът й утихна. Лъвското сърце беше прав. Тя вече беше изложила на опасност скъпоценния живот, който носеше, и не можеше да продължава да действа така безразсъдно.