Кони Мейсън - Лъвското сърце

Ванора трескаво търсеше начин да говори насаме със свещеника.

— Ще чуете и моята изповед, преди да си тръгнете, нали, отче?

— Да, нали затова съм тук.

— Не, Ванора, не е необходимо — възрази Дафид. — Няма какво да изповядваш. Можеш да се върнеш в стаята си, след като се нахраниш.

Отец Кадък понечи да протестира, но очите на Ванора му пратиха послание, което той разбра, и се подчини, макар и неохотно. Ванора довърши вечерята си в мълчание и се извини. Но вместо да се върне в стаята си, тя се промъкна през задната врата в градината. Пробивайки си път сред бръшляна и плевелите, прокара ръце по стената, търсейки отвора, който си спомняше от детските години. Треперейки от пронизителния студ, тя се отчая, когато ръцете й не напипваха нищо друго освен грапав камък и тръни. Шумолене зад гърба й привлече вниманието й и тя се обърна.

— Търсиш ли нещо?

Дафид.

— Аз… наслаждавах се на свежия въздух — заекна тя.

— Знам какво си намислила, Ванора.

— Така ли?

— Да. Стражите ми те държат под око и ми съобщават къде ходиш. Тъй като в градината няма нищо друго освен тръни и плевели, разбрах, че си си спомнила за задната врата и я търсиш.

— Не направи нищо, за да ме спреш — нападна го Ванора. Предпазливостта й изчезна, когато Дафид се развесели, вместо да избухне. — Сигурно знаеш, че нямам намерение да оставам при тебе.

— Много отдавна го разбрах, но няма значение. Искам Лъвското сърце да умре и ти ще ми помогнеш да го постигна. Колкото до вратата, която търсиш, тя вече не съществува. Наредих да я премахнат и да зазидат стената след смъртта на баща ми.

— Защо?

— Не беше необходима. Има и друг изход от кулата. Никой освен мене не го знае, защото Драймиър никога не е бил обсаждан.

— Ще го намеря — заяви Ванора.

— Няма. Лъвското сърце ще умре дълго преди да го намериш.

— Няма да дойде — възрази Ванора.

Дафид я изгледа свирепо в сгъстяващия се здрач.

— Промених намерението си и няма да чакам, докато Лъвското сърце умре, за да спя с тебе.

Ванора отвори уста, за да протестира, но той спря думите й с насилствена целувка, от която на нея и се повдигна. Тя ухапа силно езика му. Той изруга и я зашлеви с опакото на дланта си. Главата й отхвръкна назад от силата на удара, пред очите й избухнаха звезди. Отблъсквайки болката, тя плю, за да се освободи от вкуса му, и изтри уста с опакото на дланта си.

— Отвращаваш ме!

— Няма никакво значение. Ще те имам. Исках да бъда нежен с тебе, но ти като че ли искаш да бъде другояче.

Тя се обърна, за да избяга, но той я сграбчи през кръста и я завлече в кулата.

— Отец Кадък ще те спре! — викна Ванора.

— Той изслушва изповеди в параклиса. Престани да се бориш. Може да си силна, но аз съм по-силен. Щом моето дете започне да расте в тебе, ще промениш мнението си.

— Планът ти е обречен — заяви дръзко Ванора, — аз вече нося детето на Лъвското сърце.

Молеше се дано изчисленията й да са верни, дано това, че беше пропуснала последния си женски период, да означаваше, че семето на Лъвското сърце расте в нея. Не беше казала на никого, защото искаше да бъде сигурна, преди да осведоми Лъвското сърце. Нямаше представа как ще реагира Дафид или дали новината ще има някакво значение за това, което възнамеряваше да прави с нея. Думите изскочиха нечакани от устата й.

Реакцията на Дафид беше непосредствена и силна. Той я бутна на пода и застана над нея, изкривил лице в неописуем гняв.

— Кучка! Курва! Отвращаваш ме. Детето ти няма да доживее да види светлината на деня. Ще го убия, преди да излезе от тялото ти.

Ванора се опита да не трепне, но не можа. Жестоката, садистична усмивка, която изкривяваше устата му, я изплаши. Не беше мислила, че Дафид е способен да убие невинно дете.

Ванора беше там, когато отец Кадък си тръгна на следващата сутрин.

— Сбогом, отче — каза Дафид. — Предайте на Лъвското сърце моите поздрави и му кажете, че ако не излезе от Крагдън след два дни, ще убия Ванора.

Свещеникът пребледня.

— Не говориш сериозно, Дафид!

— Говоря напълно сериозно — отвърна Дафид. — Кажете на Лъвското сърце, че ще доведа Ванора в Крагдън. Когато ни види, той и неговите хора трябва да излязат невъоръжени и без никакви брони. Чак тогава ще пусна Ванора при него и ще му позволя да напусне кулата заедно с хората си.

— Не! Не му вярвайте — извика Ванора. — Той иска да убие Лъвското сърце. Кажете му да не излиза от Крагдън независимо какво обещава Дафид.

Ударът на Дафид простря Ванора на земята. Отец Кадък понечи да слезе, за да и помогне, но Дафид тупна мулето му с плоското на меча си и то потегли.