Кони Мейсън - Черният рицар

Дрейк смръщи вежди. Искаше да изтича подир Рейвън, но кралят сложи ръка на рамото му, напомняйки му, че сега трябва да се обсъдят много важни неща, засягащи новото му положение.

Едуард стисна рамото му.

— По-късно можеш да идеш при нея. — Той разви листа от църковния регистър и го прегледа набързо. — Седни с мене при огнището, за да поговорим насаме.

— Да, сир — каза Дрейк и последва Едуард до другия край на залата.

Болдър дойде с гарафа и две чаши. Остави ги на малката маса. Дрейк го освободи с махване на ръка и сам напълни чашите. Подаде едната на краля, а другата задържа между дланите си. Взря се разсеяно в танцуващите пламъци, докато кралят разглеждаше страницата от църковния регистър.

След миг размисъл Едуард каза:

— Изглежда, че спрямо вас, лорд Дрейк, е била извършена голяма неправда. Познавах стария граф Еър, бащата на Базил. Той беше горд човек, дори високомерен. Очевидно е бил готов на всичко, за да види сина си оженен за жена, равна нему по ранг и произход.

— Никога не съм се съмнявал в законния брак между майка ми и баща ми — каза Дрейк. — Баба ми каза да чакам, че един ден това доказателство ще се появи, и беше права.

Едуард подаде пергамента на Дрейк. Дрейк го проучи внимателно.

— Изглежда истинско.

— Да. Бих повярвал дори ако думите на свещеника бяха единственото доказателство. Свещениците не лъжат. — Той започна да барабани с пръсти по облегалката на стола, сякаш премисляйки какво трябва да предприеме, за да поправи злината, причинена на Дрейк.

— От днес нататък ти трябва да бъдеш известен вече като лорд Дрейк, граф на Еър и Уиндхърст. Имаш законно право върху всички земи и богатства в двете владения — заяви Едуард.

— Ами Уолдо, сир? — запита Дрейк.

— Той не заслужава нищо, но понеже се би смело при Креси, няма да бъде наказан. Нека се знае, че отсега нататък той ще бъде известен само като сър Уолдо и че ти си негов сеньор. Като негов висшестоящ имаш право да поискаш от него да ти се закълне във вярност.

След като години наред бе наричан копеле, Дрейк бе замаян от новото стечение на обстоятелствата. Независимо от всичко, мисълта какво ще направи Уолдо, когато разбере това, бързо го върна към действителността.

— Уолдо няма доброволно да приеме решението ви — предупреди го Дрейк.

Едуард се усмихна снизходително.

— Знам, че Уолдо е труден човек, но аз съм неговият крал и той ще трябва да ми се подчини.

Дрейк имаше различно мнение относно това, как ще реагира Уолдо, но не изказа гласно мислите си.

— Сега, когато новото ти положение като наследник на Базил е уредено — продължи Едуард, — нека поговорим за брака ти с милейди Уила. Като вашите владения се съберат, ти ще станеш един от най-богатите мъже в цяла Англия.

Дрейк прочисти гърлото си.

— Относно милейди Уила, сир. Тя се страхува от мене. Виждам го в очите й всеки път, когато ме погледне. Моля ви да преразгледате решението си. Намерете на дамата съпруг, който повече ще й харесва.

Едуард се намръщи.

— Може би сега ще трябва да поговорим за милейди Рейвън. Тя е причината да не искаш да се ожениш за милейди Уила, нали? Как жената на Уолдо стана твоя любовница?

Дрейк въздъхна. Нямаше изход, трябваше да каже истината. Човек не лъже краля си.

— Доброто ви мнение за мене сигурно ще се промени, когато научите какво направих.

— Нека аз да отсъдя. Моля, продължавайте, лорд Дрейк.

— Много добре, сир. Преди няколко месеца отидох на турнир в Чърк. Тогава не знаех, че турнирът е в чест на сватбата на милейди Рейвън ъф Чърк с Уолдо. Отгледан съм в Чърк и го напуснах, когато бях на седемнадесет години. Ако си спомняте, вие бяхте така добър да ме приемете на служба и да ми дадете възможност да воювам с вас и с Черния принц във Франция.

Едуард отправи топъл поглед към Дрейк.

— Добре си спомням. Ти спаси живота на Черния принц, дори не един, а два пъти и затова те отличих на бойното поле. По-късно те направих граф и ти дадох Уиндхърст. Не ме разочарова. Уиндхърст е всичко, което съм мечтал да бъде, в ръцете на най-подходящия човек. Довърши историята си, лорд Дрейк.

— Да. Турнирът беше успешен. Обявиха ме за победител и спечелих кесията. Рейвън разбра, че аз съм момчето, което е познавала от детските си години, и ме потърси. Помоли ме да й помогна да избяга от брака, от който се ужасяваше. Искаше да избяга в Шотландия. Аз, разбира се, отказах.

Дрейк продължи да обяснява защо отначало се е отнесъл неприязнено към Рейвън.