Кони Мейсън - Черният рицар

— Сега знам, че Рейвън не е казала на баща си за намеренията ми да избягам заедно с Дария, но ми трябваше дълго време, за да приема, че не е било съдено Дария да бъде моя.

— Защо милейди Рейвън е искала да избяга от Уолдо?

— Според нея той е отговорен за внезапната смърт на Дария.

Едуард размисли върху това, после каза:

— Продължавай, лорд Дрейк.

— Аз упорито отказвах да помогна на Рейвън, макар че, докато бях в Чърк, тя ме помоли няколко пъти за това.

После той разказа как Уолдо се беше опитал да го убие с отровено вино.

Спря и отпи голяма глътка бира, знаейки, че кралят няма да си помисли хубави неща за него, след като чуе края на разказа му.

— Сватбата се състоя веднага след турнира — продължи той. — Бях на сватбеното тържество заедно с другите гости и пих много. Бях мрачен и потиснат. Исках да накажа Уолдо заради всички неправди, които майка ми и аз сме изстрадали през годините.

Отпи още една голяма глътка бира и напълни отново чашата си.

— След като милейди Рейвън се оттегли в брачната стая, очаквах, че Уолдо ще отиде при нея. Вместо това той продължи да пие и да разменя неприлични забележки за Рейвън със своите рицари, докато накрая заспа. В собствената си брачна нощ! Тогава реших да взема от Уолдо нещо, на което той държи — девствеността на съпругата му. Замаяният ми мозък намери за логично позорното деяние, на което се реших.

Кралят изглеждаше замислен.

— Какви ги говориш! Дързостта ти е поразителна.

Честта на Дрейк изискваше да освободи Рейвън от всякаква вина.

— Аз взех милейди Рейвън със сила, сир.

— Ти си я изнасилил? — прогърмя Едуард.

— Не, сир, Дрейк не ме изнасили. Аз го исках.

Дрейк скочи на крака, разливайки бирата по туниката си.

— Рейвън! Какво правиш тук? Това е личен разговор.

— Не и когато засяга мене. Върнах се в залата, за да говоря с краля.

— Вземете си една пейка и седнете, милейди — покани я Едуард. — Ще ви изслушам. Лорд Дрейк изнасили ли ви, или не?

— Не беше изнасилване, ваше величество. Отначало се съпротивлявах на Дрейк, но неговата съблазън взе връх и аз доброволно се отдадох. Той взе моята девственост, така е, но това не беше насилствено. Уолдо щеше да разкъса моята невинност с коравосърдечно пренебрежение към болката и чувствата ми, Дрейк беше внимателен и нежен любовник.

Тя се загледа в пръстите си.

— Макар че двамата с Дрейк не се бяхме срещали, откакто се разделихме преди много години, аз винаги съм го обичала.

Дрейк силно трепна. Рейвън не беше говорила преди за любов и той не можеше да повярва.

— Дрейк каза ли ви, че аз избягах в неговия лагер онази нощ и го помолих да ме вземе със себе си?

— Дълбоко съжалявам за това, което направих на Рейвън, сир — намеси се Дрейк. — Когато тя се появи онази нощ в лагера ми и ме помоли да я отведа до Шотландия, честта изискваше да й предоставя покровителството си, докато има нужда от него. Но не я заведох в Шотландия. Знаех, че Уолдо ще я последва, ще иска да му я върнат и ще я накаже. Леля й нямаше да може да я защити така, както аз, затова я доведох в Уиндхърст.

— И я направи своя любовница — каза обвинително Едуард.

— Да, сир.

— Беше взаимно решение — настоя Рейвън. — Дрейк каза ли ви, че Уолдо го затвори в тъмницата на Чърк? Че го измъчваха и го моряха от глад? Когато Уолдо тръгна с войската си към Уиндхърст, Дрейк знаеше, че замъкът няма да издържи на обсада, затова ме заведе в Уелс, за да съм на сигурно място. Дрейк беше заловен, когато се срещна в битка с Уолдо. За нещастие неговата войска беше по-малобройна и не можа да победи вражеската.

— Знаех, че разказът ще ме занимава до късно през нощта — каза Едуард и даде знак на Рейвън да продължи.

— След като Уолдо затвори Дрейк, изпрати сър Джон да ми каже, че Дрейк ще умре, ако аз до две седмици не отида в замъка Чърк. Не можех да понеса мисълта, че Дрейк ще умре заради мене, затова се подчиних на нареждането на Уолдо. Когато пристигнах в Чърк, веднага ме заключиха в стаята ми, за удоволствие на Уолдо. Гневът му беше ужасен.

— С всяка минута става все по-сложно — каза Едуард и се наведе напред на стола си, за да не пропусне нито дума. — Как избягахте?

Дрейк продължи разказа, обясни за тунела и как после са дошли до Уиндхърст.

— Значи сега чакате Уолдо да дойде с войската си и да поиска жена си? — замисли се Едуард.

— Да, сир.

— А вие, милейди Рейвън? Готова ли сте да се върнете при съпруга си?

— Простете, сир, но аз не смятам Уолдо за мой съпруг. Макар че имаше церемония, бракът изобщо не беше консумиран. Оставям се на вашата милост, сир. Моля ви, не ме изпращайте обратно при Уолдо.