Кони Мейсън - Черният рицар

— Каква игра играеш, милейди? — запита сурово Дрейк. — Мислех, че искаш да ме напуснеш?

— Беше само преструвка. Знаех, че Уолдо ще дойде в Уиндхърст, а не исках да се пролива още кръв заради мене. Ти страда достатъчно, Дрейк, а аз искам да си жив и здрав. Страхувах се, че ще стана бреме за тебе, исках да ти улесня живота.

— Аз ти навредих — отсече Дрейк — и се заклех да те защитавам с живота си.

— Исках твоята любов — прошепна Рейвън. И като разбра какво е казала току-що, сведе очи. — Простете ми, сир. Забравих се.

— Погледни ме, Рейвън — каза Дрейк, забравяйки краля, забравяйки всичко освен силното туптене на сърцето си. Когато тя повдигна подпухналото си от сълзи лице, той хвана ръката й и коленичи пред нея. — Кажи ми какво искаш от мене.

— Трябва ли да повторя всичко, което вече знаеш? — проплака тя.

— Нищо не знам. Никога не сме говорили за чувствата си.

— Как можем да говорим за чувства, когато аз не съм свободна? А сега и ти не си свободен. Ще се ожениш за милейди Уила и ако имам късмет, ще получа разрешение да ида в Шотландия и там да доживея спокойно дните си.

Едуард се беше отпуснал на стола, слушайки с изострено внимание.

— Кажи ми едно нещо, Рейвън — каза Дрейк приковавайки я с напрегнатия си поглед.

— Стига да мога.

— Ти носиш ли дете от мене?

— Господи! Дори и аз искам да знам отговора на този въпрос, милейди Рейвън — каза Едуард, като се наведе напред, за да не пропусне и дума от отговора й.

Лицето на Рейвън пребледня.

— Откъде знаеш?

Дрейк се усмихна доволно.

— Напоследък не си на себе си. Никога не си припадала. Ако добре си спомням, няколко пъти в последните седмици те питах как си със здравето. Бях склонен да те върна на Уолдо, ако това е твоето желание, докато… — той се усмихна смутено на Едуард и се запъна — … докато не се любихме днес. После, започнах да забелязвам някои дребни неща. Талията ти е по-широка и гърдите ти са по-нежни. Спомням си, че много пъти в последните седмици ти прилошаваше от вида на храната, особено сутрин. Глупак съм бил да не го забележа по-рано.

— Съгласен съм — каза Едуард. — Като баща на единадесет деца щях веднага да забележа признаците. Но остава един проблем. Рейвън е съпруга на друг мъж. Ако се върне при съпруга си, детето по закон ще принадлежи на него.

Дрейк скочи на крака.

— Само през трупа ми!

— Може би ще премисля нощес и ще намеря решение, което да ви удовлетворява — каза Едуард, прозявайки се. — Желая лека нощ и на двама ви.

Той стана и излезе от стаята, оставяйки Рейвън и Дрейк да изясняват недоразуменията помежду си.

— Ела — каза Дрейк и протегна ръка. — Късно е, трябва вече да си лягаме.

Рейвън положи ръка в дланта му и го последва по стълбите. Очакваше той да я остави пред вратата й, но не стана така. Той отвори вратата и я последва вътре. Лора беше оставила един свещник запален и неясната му светлина озаряваше стаята.

Рейвън стисна юмруци, изведнъж неспособна да намери думи. Какво можеше да каже? Дрейк знаеше, че бележката й е била за заблуда, а сега знаеше и че тя съзнателно не му е казвала за детето.

— Предпочитам да спя сама — каза тя, когато Дрейк се отпусна на пейката пред огнището и взе да събува ботушите си.

— А аз предпочитам да спя с тебе — отговори Дрейк. — Иди да си легнеш, Рейвън, изглеждаш изтощена. Просто ще си поговорим тази нощ и ще изясним нещата помежду си.

Твърде уморена, за да спори с него, Рейвън свали роклята и туниката си, наля вода в един леген и изми ръцете и лицето си. Докато Дрейк сваляше туниката през главата си и смъкваше панталона, тя се мушна в леглото. Когато той легна до нея, единственото нещо помежду им беше нейната тънка риза.

Тя замря, когато той я притисна силно към себе си.

— Кажи ми за детето. Откога знаеш?

— Разбрах в Чърк, когато цикълът ми не дойде. Порязах се и накървавих бельото и чаршафите, за да убедя любовницата на Уолдо, че цикълът ми е започнал. Уолдо не искаше да ме докосне, преди да е сигурен, че не съм бременна. Ако Уолдо знаеше, че очаквам дете от тебе, щеше да ме убие. Колкото и да ненавиждах мисълта да позволя на Уолдо да ме притежава, не можех да пожертвам детето ни.

— Щеше да допуснеш Уолдо в леглото си и да припишеш моето дете на брат ми — обвини я Дрейк.

— Нямах избор. Молех се за чудо, но бях готова да направя каквото и да е, за да спася детето ни. За щастие Бог не поиска от мене такава голяма жертва. Той отговори на молитвите ми и те прати при мене.

— Защо не ми каза? Защо искаше да напуснеш Уиндхърст, когато знаеше, че ще защитя тебе и нашето дете с живота си? Бележката ти почти ме накара да полудея. Бях готов да те предам на Уолдо в мига, когато се покаже на портата.