Кони Мейсън - Черният рицар

Дрейк отново се зае с храната в чинията си. Всичко беше прекрасно, но почти не му се ядеше. Погледна към Едуард и с удоволствие видя, че той се наслаждава на вечерята. От другата му страна Уила ровеше в чинията си с дамска деликатност.

— Храната не ви ли харесва, милейди Уила? — запита Дрейк.

Уила изпусна ножа си и премига насреща му, а очите й се премрежиха от страх.

— Да не съм ви изплашил, милейди? — запита Дрейк, изненадан от реакцията й на този простичък въпрос.

Уила сведе поглед към скута си.

— Простете ми, милорд. Отгледана съм в манастир и мъжките гласове понякога ме стряскат.

Дрейк изстена. Отгледана в манастир. Първия път, когато Уила го видеше гол, сигурно щеше да припадне.

— Защо сте била отгледана в манастир, милейди?

— Аз имам голямо наследство, милорд. Станах възпитаница на краля, когато родителите ми умряха от треска. Бях на седем години, когато Едуард ме настани при монахините, за да пази богатството ми от хора, които биха искали да се оженят за мене, за да се възползват от него.

— Монахините научиха ли ви на съпружеските ви задължения? — запита Дрейк.

Очите й останаха все така почтително сведени.

— Знам какво трябва да правя, милорд. Аз… — Тя сви рамене и се осмели да му хвърли един поглед изпод дългите си гъсти мигли. — Моля ви да не бъдете много взискателен. Щом се зачене дете, ще бъде греховно да се продължават… отношенията, докато не пожелаете друго дете — каза тя превзето.

Дрейк я погледна смаян. Това не беше възможно.

— Щом чувствата ви са такива, не би трябвало да възразите, ако си взема любовница — каза той, пробвайки почвата.

Очите на Уила се разшириха и се вдигнаха към лицето му.

— Това е против божиите закони. Ще извършите прелюбодеяние. Няма да го допусна, милорд.

Думите й бяха като на глезено дете, което иска техният брак да протича по нейните правила.

— Какво очаквате да направя, милейди? Вие казахте, че ще ме приемете в леглото си само когато искаме да заченем дете. Страхувам се, че сте зле осведомена за нуждите на мъжете. Вие сте млада, милейди. Кралят е допуснал грешка, като ви е довел тук. Ние двамата няма да си подхождаме.

Дрейк се обърна отново към чинията си, преднамерено пренебрегвайки изумената въздишка на Уила. Нямаше представа, че крал Едуард, който седеше от дясната му страна, следеше разговора им.

Едуард се наведе към Дрейк и запита тихо:

— Да не би милейди Уила да не ви харесва?

— Милейди Уила е прекалено млада и невинна за мене — отвърна Дрейк, подбирайки внимателно думите си. — Ние няма да си подхождаме.

— Глупости — избухна кралят. — Тя е точно това, което ви трябва, за да създадете семейство. Естествено млада е, но повечето мъже разчитат на съдбата да им позволи да възпитат страстта на невинна девица, за да отговаря на техните нужди. — Той се наведе по-близо. — Милейди Уила е толкова богата, колкото е и красива. Бракът с нея ще ви донесе няколко имения.

Богатството не го интересуваше.

— Не мога ли с нещо да ви накарам да промените решението си, сир?

Едуард се намръщи, а погледът му се зарея из залата и накрая спря на Рейвън.

— Това е милейди Рейвън, нали? Тя е причината да не искате да се жените. Трябва да поговорим насаме, Дрейк. Нямам търпение да науча как дамата е станала твоя любовница. Познавам Уолдо ъф Еър. Той няма да остави жена си без бой.

— Да, трябва да поговорим — съгласи се Дрейк. — Може би ще отложите годежа и сватбата.

— Не. Отец Бърнард е готов да извърши годежната церемония мед развлеченията, които сте ни приготвили. Ще има развлечения, нали?

— Да — каза навъсено Дрейк.

Беше изчерпал въображението си. Не искаше милейди Уила. Бракът щеше да направи нещастни и двамата.

— Болдър е поканил актьори от селото. Има дори един разказвач, който много добре разказва разни истории.

Очите на Едуард светнаха.

— Ах, колко обичам хубавите разкази. Що се отнася до брака, предвиждам, че ще е добър и за двама ви.

Дрейк не мислеше така, но не каза нищо. Не беше добре да дразни краля. Той даде знак на Болдър и веднага една трупа акробати нахълта в залата. Дрейк изтърпя стоически цялото представление, не се развесели дори когато един шут започна да изнася смешните си номера. После разказвачът започна да развлича гостите с разкази за смелостта на Дрейк. Той все още възхваляваше подвизите на Дрейк, когато един страж влезе с бърза крачка в залата.

Той се насочи право към главната маса и се поклони пред краля. После се обърна към Дрейк.