Кони Мейсън - Черният рицар

— Поискай от Болдър да ти даде пари, колкото ти трябват за пътуването. Когато решиш къде ще отидеш, ще ти осигуря ескорт.

Той стигна до вратата и сложи ръка на дръжката. Така ли трябва да бъде, запита се той. Такова яростно любене, каквото щеше да си спомня до края на живота си, а после това студено сбогуване? Погледна през рамо към Рейвън. Тя беше прикрила голотата си с чаршаф и го гледаше така, сякаш очакваше нещо повече от него. Тихи сълзи се стичаха по бузите й, а пълните й розови устни потрепваха.

— По дяволите! — извика Дрейк и изтича обратно към леглото. — Какво искаш от мене, милейди? Заклел съм се да се подчинявам на моя крал. Знам, че ти отнех честта, Рейвън, но после се заклех да те закрилям с живота си. Станах уязвим за тебе. Знаеш ли какво ми причини твоята бележка? Едва не ме унищожи. Макар че не я харесвам, съм длъжен да се оженя за милейди Уила. Но след като спя с нея, имам намерение да напусна Уиндхърст и да търся удоволствия другаде. Никоя жена няма отново да заеме сърцето ми.

След като каза повече, отколкото беше имал намерение да каже, Дрейк изхвръкна от стаята и налетя право на милейди Уила.

— Лорд Дрейк! — С разширени от страх очи тя погледна свирепото му изражение и се дръпна назад. — Аз… мислех, че това са стаите на дамите. Не очаквах да ви намеря тук. — Тя погледна многозначително към вратата, от която току-що бе излязъл Дрейк. — Това не е ли стаята на милейди Рейвън?

Дрейк нямаше настроение за светски разговори.

— Точно така, милейди.

— Кога милейди Рейвън ще напусне Уиндхърст?

С всяка изминала минута настроението му ставаше все по-мрачно.

— Когато реши.

— Простете ми, милорд, не исках да ви разсърдя.

— Не, вие ми простете, милейди. Страхувам се, че съм ви натъжил.

Тя му се усмихна неуверено.

— Прощавам ви, милорд.

Прикри уста с ръка и се засмя нервно. Звукът запили по нервите на Дрейк.

— Очаквам банкета довечера. Може би ще успеем да се опознаем по-добре — прибави тя.

Дрейк наклони глава и й предложи ръката си.

— Мога ли да ви придружа до залата?

— Не, аз търсех… ами… — Лицето й стана яркочервено.

Дрейк си спести неудобството да я насочи към тоалетната, защото по коридора се зададе запъхтяната й камериерка.

— Намерих я, милейди. Последвайте ме.

— До довечера — засмя се престорено Уила, направи реверанс и хукна подир камериерката.

— Да ме пази Господ от хилещи се невинни девици — процеди Дрейк през зъби след нея. Какво си е мислил кралят? Всеки глупак можеше да види, че той и Уила не си подхождат. Тръгна да търси Болдър. Банкетът довечера трябваше да бъде съвършен. Искаше кралят да бъде в добро настроение.

Рейвън би предпочела да вечеря в стаята си тази вечер, но реши, че е страхливо да се крие. Облече си най-хубавата копринена рокля и риза, сложи си накита за глава, който беше купила наскоро от един амбулантен търговец, събра смелост и слезе долу в залата. Всички вече бяха насядали, когато тя дойде и зае едно свободно място възможно най-далече от главната маса.

Марго и помощничките й в кухнята са надминали себе си, помисли Рейвън, докато на масите пристигаха едно след друго най-разкошни ястия. В чест на краля масата блестеше от сребро — ножове, лъжици, солнички и чаши. Пред всеки прибор имаше дебела филия вчерашен хляб, върху който се поднасяха парчетата печено месо.

Слугите сновяха из залата, разнасяйки подноси с хляб и други деликатеси. Най-доброто вино на Дрейк беше налято в делви и от тях се пълнеха сребърните чаши на всички гости.

Първо беше поднесена супа, последваха я желирани змиорки, глиганска глава, еленско, пауни, прасета сукалчета и много птици. От зеленчуците имаше грах и зелен фасул. Вечерята завърши с плодови пити, орехи и сирене.

Рейвън едва се докосна до храната. Апетитът й изчезна в мига, когато видя милейди Уила да се навежда към Дрейк и да му шепне на ухото. Тя сведе очи към чинията си и почувства, че стомахът й натежава. Да се прави на равнодушна към мъжа, когото обичаше повече от всичко на света, беше най-трудното нещо, което някога й се беше налагало да прави.

Дрейк беше видял Рейвън да влиза в залата и беше загубил нишката на мисълта си. Някой можеше да сметне милейди Уила за класическа красавица, но Дрейк я намираше за бледа и безжизнена в сравнение с искрящата красота и дух на Рейвън. Той се загледа през залата към Рейвън, внезапно озадачен от нещо, което беше забелязал напоследък в нея — някакво особено вътрешно сияние. Гледаше я така напрегнато, че скоро кралят го стрелна неодобрително с очи. Той обърна поглед към чинията си, но си помисли, че мястото на Рейвън е на главната маса, до него. Искаше да я вземе и да я сложи да седне до себе си, но знаеше, че ако обръща внимание на любовницата си повече, отколкото на бъдещата си жена, ще си навлече гнева на краля.