Кони Мейсън: Черният рицар

— Искал си да говориш с мене, милорд?

— Да — каза Уолдо. — Имахме малко време да се видим, откакто се върнах в Чърк за турнира и сватбената церемония. Скоро ти ще бъдеш моя, Рейвън ъф Чърк. Дълго те чаках. Ожених се за Дария, защото така искаше баща ти и заради зестрата й, но винаги съм искал тебе, тебе съм желал. Бях доволен, когато Арик ъф Флинт умря и те освободи, за да се омъжиш за мене. Убедих Дъф да не те сгодява за друг през всичките тези години, докато папата обмисляше дали да даде разрешение да се оженя за тебе. Трябва да признаеш, че съм по-търпелив от много други, Рейвън.

Момичето замря.

— Знаеш, че този брак не ми е по сърце. Не е редно. Кръвосмешение е да се ожениш за сестрата на умрялата си жена.

— Чаках много години за разрешение от папата — каза рязко Уолдо. — Ти вече си минала възрастта, когато повечето момичета се омъжват, но аз все още те желая. Няма да ме разубедиш, Рейвън ъф Чърк.

Рейвън трепна, когато той повдигна блестящия кичур светлокестенява коса от рамото й и го плъзна през пръстите си.

— Това е като жив огън, точно като тебе, Рейвън. Ти не си бледа и безжизнена като Дария. Няма да лежиш под мене като дърво, с измъчен израз на лицето. Дори да не ме харесваш, ще се бориш, ще се съпротивляваш. — Той се взря в нея. — Може би е добре, че не ме харесваш. Малко дух в една жена не винаги е лошо нещо.

Рейвън се дръпна гневно.

— Как смееш да говориш така оскърбително за Дария? Сестра ми е мъртва; заслужаваше нещо по-добро от тебе.

— Може би предпочиташ мъж като Черния рицар?

— Може би — отвърна Рейвън сърдито. — Всеки друг би бил по-добър от тебе.

Уолдо се ухили.

— Твоят огън, твоят дух… точно това най-много харесвам у тебе, Рейвън. Голямо удоволствие ще бъде за мене да те укротя. Колкото до Черния рицар, забрави за него. Той опустошава жените. Говорят, че ги захвърля скоро след като си е направил удоволствието с тях.

Интересът на Рейвън веднага се събуди.

— Откъде знаеш?

— Двамата се бихме заедно при Креси, макар че не съм имал случай да се запозная с него. В битката той се сражаваше рамо до рамо с Черния принц, пазеше му гърба. Двамата с Дъф бяхме просто рицари, които се бият в армията на краля. Но истории за успехите му сред жените се носят като легенди из Франция и Англия.

— Някога виждал ли си го без шлема му?

— Не, макар че познавам дами, които са го виждали, и твърдят, че бил доста красив, направо опасен. — Той я изгледа с присвити очи. — Не прилича на една булка да мисли за друг мъж в навечерието на сватбата си.

— Всички слуги говорят за Черния рицар и аз бях любопитна. Той няма ли си име?

— Не съм чувал да има. — Лицето му помръкна, той стана почти грозен. — Забрави Черния рицар. Дори да победи всичките си противници по време на турнира, ще трябва да се бие с мене, за да спечели кесията, която Дъф е обещал на победителя. Никой не ме е побеждавал — изпъчи се Уолдо. — Кесията ще е моя.

Рейвън не каза нищо и се отдалечи. Но дълбоко в сърцето си се молеше Черният рицар да удари в земята граф Уолдо ъф Еър.

Черният рицар влезе уверено във вътрешния двор, и тогава нещо го накара да погледне към прозореца на кулата. Зърна проблясък от гъста кестенява коса и разбра, че и тя го гледа. Лицето му под черния шлем стана сурово и устните му се свиха презрително.

Рейвън ъф Чърк.

Само мисълта за нея събуди мъчителни спомени, които годините война и боеве по турнирите, за да печели хляба си, не бяха успели да заличат. Преди да дойде, не знаеше, че турнирът е част от празненствата по случай сватбата на Рейвън ъф Чърк и Уолдо ъф Еър, неговия несъщ брат. Само слуховете за пълната кесия, която Дъф бе обещал за победителя, го бяха привлекли обратно към Чърк; там спомените за загубената му любов все още го дърпаха назад към мястото, където тя бе обитавала.

Рейвън ъф Чърк.

Той още я мразеше след всичките тези години. Предателството й беше го направило това, което представляваше сега. За една нощ се бе превърнал от наперен младеж, който мечтае да стане рицар и да защитава честта на своята дама, в закоравял рицар, който бе спечелил репутацията си с острието на своя меч. След като го бяха прогонили от Чърк, кралят сигурно бе видял нещо в него, защото взе Дрейк на служба при себе си като оръженосец. Самоотвержената постъпка на Дрейк, когато спаси Черния принц, беше невероятно лекомислена, но достойна да бъде възнаградена.

Малко след като беше посветен за рицар, той последва примера на принца и надяна черната броня. Така се роди Черният рицар. Това беше далеч по-добро име, отколкото Дрейк Безименни или пък сър Копеле.