Кони Мейсън - Черният рицар

— Ти предаде доверието ми, Дрейк Безименни — нахвърли се върху него лорд Нийл. — Мога да те убия, задето опозори дъщеря ми, или най-малкото да заповядам да те бичуват. Но заради приятелството, което изпитвам към баща ти, ще бъда снизходителен.

— Той не заслужава никакво снизхождение — извика Уолдо. Дрейк видя как Рейвън се примъква по-близо към него и й хвърли враждебен поглед. Почувства тъжно удовлетворение, когато забеляза как тя се свива. Ако можеше да я докопа, тя щеше не само да се смали, помисли той вяло. Много щеше да му хареса да види как я изтезават и как моли за милост, а той й отказва.

Прехвърли мисълта си от предателката Рейвън и се съсредоточи върху думите на лорд Нийл.

— За наказание ще бъдеш прогонен от Чърк. Ти си на седемнайсет години, нито си рицар, нито си оръженосец. Няма да ти е лесно да си намериш мястото в живота без моето покровителство, но не мога да ти простя, че посегна на дъщеря ми. Дария е сгодена за Уолдо ъф Еър, ако той все още я иска.

Високата мършава фигура на Дрейк се изпъна гордо.

— Не съм посегнал на дъщеря ви, лорд Нийл. Не сме направили нищо, освен да си разменим една-две непорочни целувки. Никога няма да опозоря името й.

— Добре казано, Дрейк, но това няма никакво значение. Ти вече не си добре дошъл в дома ми и в земите ми. Сега си върви, преди да съм си променил намерението и съм те хвърлил в тъмница до края на живота ти.

— И да знаеш, че Дария все пак ще бъде моя — натърти Уолдо. — Никога не си имал право на нея. Тя ще лежи в моето легло, ще ражда моите деца. Носи тази мисъл като обица на ухото си, сър Копеле.

След като раздаде правосъдие, лорд Нийл хвана Дария за ръка и я повлече след себе си. Всички го последваха. Това е най-лошият миг в живота ми, каза си Дрейк, когато остана сам в тъмното. Не само беше загубил дома си, но и любовта на своя живот. И всичко това само заради едно ревниво момиче. Предателството на Рейвън му беше отнело всичко.

Сякаш четейки мислите му, Рейвън се плъзна към него от сенките.

— Не съм те предала аз, Дрейк, честна дума — заоправдава се тя. — Не мога да понеса омразата ти.

— Ще я понасяш до деня, в който умреш — закле се Дрейк. — Никога няма да ти простя, Рейвън ъф Чърк. Защо го направи? Мислех, че сме приятели.

— Бяхме! Приятели сме! Моля те, изслушай ме, Дрейк. Никога не бих сторила нещо против теб. Обичам те.

Той отговори с презрително изръмжаване. Но нямаше нужда да произнася и една дума, тъмният му поглед казваше всичко вместо него. Нямаше да й повярва, колкото и разпалено да отричаше вината си. Той отвори портата и излезе навън.

— Къде отиваш?

— Има ли значение?

— Да. Ще те видя ли пак?

— Не и ако зависи от мене.

И той си тръгна, стопи се в тъмнината, даже сянката му не се видя повече. Рейвън затвори портата, хлипайки така, както може да хлипа само едно дванадесетгодишно момиче с разбито сърце.

Настроението на Дрейк се подобри малко, когато забеляза, че конете, които беше взел от конюшнята, са все още вързани там, където ги беше оставил. Единият беше конят, който баща му му беше дал, а другият бе от конюшнята на лорд Нийл. Дрейк не почувства никаква вина, задето взема тази кобила. Дори беше даже доволен от себе си, защото така предвидливо е избрал толкова ценно животно. Освен конете имаше храна за няколко дни, монетите, които беше спечелил на състезанията с другите оръженосци, и дрехите на гърба си. Щеше да продаде единия кон и да си търси късмета. Хората са оцелявали и с по-малко от това, което имаше той.

Ако не беше загубата на любимата жена, Дрейк щеше да сметне, че е щастливец. Беше млад, здрав и по-силен от мнозина други кандидат-оръженосци. Можеше да живее и само с омразата, ако се наложи.

Един ден, закле се той, Дрейк Безименни ще има и име, и земя. И може би тогава ще надмине Уолдо, като става дума за жени. Ще търси жените просто за удоволствие и за нищо друго. Да, точно така ще направя, закле се той. Беше научил добре този урок. Любовта ранява и той ще я избягва на всяка цена. Никога няма отново да позволи да стане уязвим. Оттук нататък ще следва главата, а не сърцето си и ще избягва жени като Рейвън ъф Чърк.

Замъкът Чърк, 1355 година

Той влезе във външния двор на замъка на врания си кон. Рейвън го гледаше от прозореца на своята спалня. Един щитоносец носеше знамето му, червен дракон върху черно поле.

Черният рицар.

Беше великолепен и в същото време застрашителен, помисли си Рейвън, навеждайки се през амбразурата, за да може да го види по-добре. Облечен целият в черно, от блестящия шлем до върха на обувките си, той яздеше из двора, начело на отряд рицари и въоръжени мъже на служба при него.