Кони Мейсън: Черният рицар

— Целуни ме, Дрейк.

Дрейк се усмихна закачливо и задържа на разстояние неустоимата дванадесетгодишна дъщеря на Нийл.

— Знаеш, че не мога. Ти си сгодена за Арик ъф Флинт — напомни й Дрейк. — Дързостта не ти подхожда, Рейвън.

— Няма да се омъжа за Арик! — заяви Рейвън с цялата енергичност, на която беше способна. — Искам да се омъжа за тебе. Не ме ли харесваш поне мъничко, Дрейк?

— Да, Рейвън, но знаеш, че обичам сестра ти. Дария е всичко за мене.

— Дария е обещана на Уолдо — заяви Рейвън. Дрейк понижи глас.

— Можеш ли да пазиш тайна?

Рейвън кимна, а зелените й очи се разшириха от любопитство.

— Двамата с Дария ще избягаме — довери й той.

— Не! Не можете — извика Рейвън поразена. — Дария само си играе с тебе. Тя никога няма да се омъжи за човек, който няма земи или богатства към името си. Тя не те обича така, както аз.

Сърдито пламъче проблесна в сребристите очи на Дрейк.

— Ти си само на дванадесет години и горчиво се лъжеш, ако си правиш планове да се омъжиш за мене.

Тя тропна с крак.

— Не си въобразявам! Дария не е за тебе.

— Какво право имаш да ми казваш коя е за мене?

— Татко никога няма да го позволи. Ти ще станеш само един оръженосец. Уолдо скоро ще спечели шпори и е наследник на графство.

— Няма нужда да ми напомняш, че съм копеле — озъби се Дрейк. — Уолдо ми напомня за ниския ми произход всеки ден и час. Може да имаме общ баща, но освен това нямаме нищо общо. Поне Дария не гледа така на мене.

— По-добре помисли внимателно, преди да сглупиш така — посъветва го Рейвън. — Дария е влюбена в любовта. Може да мисли да избяга с тебе, но за нея това ще е само едно приключение. Повярвай ми, като ти казвам, че тя направо ще е щастлива, когато татко я намери и я върне у дома. А ти ще изядеш калая.

На седемнадесет години Дрейк беше господар на себе си, такъв беше още откакто пристигна в замъка Чърк. Имаше малко приятели сред останалите момчета, които се подготвяха за оръженосци. А тези, които се обучаваха за рицарския сан, нямаха време за Дрейк Безименни. Уолдо, а и Дъф ъф Чърк, синът на лорд Нийл, както и техните приятели, се отнасяха безмилостно към него и той още от най-ранна възраст беше се научил как да се брани от всички, които го тормозеха.

На петнадесет години Дрейк се бе влюбил безнадеждно в Дария ъф Чърк и имаше пълно основание да вярва, че тя споделя чувствата му.

— Не си права за Дария, Рейвън — отговори строго Дрейк. — Тя ме обича. Уолдо може да си намери друга богата наследница за жена.

Рейвън въздъхна безутешно. Тъкмо Дрейк не беше прав за Дария. Сестра й може и да му позволяваше по някоя целувка от време на време и може дори да го насърчаваше да вярва, че ще избяга с него, но никога, ама никога нямаше да се омъжи против волята на баща си. Рейвън пък би се изправила и срещу самия дявол заради любовта на Дрейк. Рейвън познаваше добре сестра си. Дрейк беше красиво момче. На Дария й харесваше това, че той й обръща внимание, но никога нямаше да се омъжи за него. Тя беше предопределена един ден да стане графиня и нямаше да направи нищо, с което да навреди на годежа си с Уолдо. Защо Дрейк не желае да разбере това?

Точно тогава Уолдо и Дъф надникнаха в нишата, където разговаряха Рейвън и Дрейк.

— Какво правите тук вие двамата? — извика подозрително Дъф. — Да не се опитваш да съблазниш сестра ми, Дрейк Безименни?

— Сър Копеле винаги се цели в нещо, което не може да има — изхили се Уолдо.

За разлика от Дрейк, който целият се бе метнал на баща си, Уолдо изобщо не приличаше като Базил. Беше едър за шестнадесетте си години, с налети мускули, които по-късно щяха да се превърнат в тлъстина. Беше рус, докато Дрейк имаше тъмна коса; очите му бяха бледосини, а не омайващо сребристи. Не беше грозен, но характерът му беше доста гаден. Дрейк понасяше тегобата на неговата омраза вече седем години, от деня, когато се видяха за пръв път.

— Аз повиках Дрейк да дойде тук — обясни непринудено Рейвън. — Просто си говорехме като приятели.

— Следващия път си говорете, без да се криете — посъветва я Дъф. — Ако татко само се усъмни, че Дрейк се опитва да съблазни дъщеря му, ще го прогони от замъка Чърк или дори нещо по-лошо.

— Казах ти…

Дрейк избута Рейвън настрана.

— Аз не съблазнявам деца, нито пък имам нужда да ме защитаваш, Рейвън. Напълно съм в състояние и сам да водя битките си.

Уолдо пристъпи напред, червендалестото му лице беше още по-зачервено от друг път. Явно беше пил доста бира на вечеря.