Кони Мейсън - Черният рицар

— Ти си ни подслушвала! — избухна Дария, когато Рейвън й каза какво точно мисли за плана й да избяга с Дрейк.

— Не, аз… — Рейвън прехапа долната си устна, уверена, че не може да излъже Дария. — Е, добре де, признавам си, че последвах Дрейк до конюшнята.

— Искаш го за себе си — нападна я Дария.

— Няма никакво значение дали го искам. Дрейк иска само тебе.

Дария реши да се похвали, за доброто на Рейвън.

— Той каза, че ме обича.

— Не мога да повярвам, че наистина се каниш да бягаш. Не си такава, Дария. Ти май си играеш с Дрейк.

— И какво ако е така? Дрейк няма титла и земя. Ще избягам с него на ужким. Той е по-хубав от Уолдо и много по-добре развит. Но за съжаление Дрейк Безименни няма нищо освен красивото си лице и фигура.

— Така че няма да бягаш — изрече Рейвън с облекчение. — Каза ли му го?

— Не, ще му го кажа нощес, когато се срещнем при задната порта. Може би Уолдо ще се отнася към мене много по-галантно, когато научи, че съм се канела да избягам с Дрейк.

Рейвън присви зелените си очи.

— Как ще разбере Уолдо?

— Ще разбере — каза уверено Дария.

— Ама… как?

— Сега си имам работа — каза нехайно Дария. — Ще поговорим за това по-късно.

Вбесена, че сестра й не изпитва никакви чувства към Дрейк, Рейвън реши да го намери и да му каже, че Дария няма никакво намерение да бяга с него. Когато тръгна по петите му след вечеря, тя успя да поговори насаме с него.

— Дрейк — повика го тихичко.

Дрейк спря, вгледа се в тъмнината и видя Рейвън, притаена в сянката на кулата.

— Ти ли си, Рейвън?

— Да. Искам да поговоря с тебе, моля те, Дрейк.

— Добре, но бързо. Трябва да се приготвям.

— Точно за това исках да поговорим. Знам, че се каниш да бягаш с Дария тази нощ. Правиш голяма грешка, Дрейк. Дария няма намерение да бяга с тебе.

Младото лице на Дрейк се стегна и в сребристите му очи се мярна застрашителен блясък, като че ли капчица чернота вътре в тях, която само чакаше да бъде освободена.

— Не се опитвай да ме разубеждаваш, Рейвън. Не ти отива да лъжеш.

— Вярно е, казвам ти. Дария те използва, за да накара Уолдо да ревнува. Недей да се срещаш с нея тази нощ. Имам ужасно предчувствие, че ще се случи нещо.

— Върви си, Рейвън. Няма за какво да се безпокоиш.

— Ще кажа на татко! — закани се тя.

Дрейк пристъпи заплашително към нея и девойчето потрепна. Никога не беше виждала Дрейк такъв. Беше свил юмруци, а брадичката му се издаваше напред застрашително. Изражението му беше сурово и неумолимо. Цялата му враждебност беше насочена към нея и за пръв път, откакто го познаваше, тя се уплаши.

Без да чака, за да види какво е намислил, тя се обърна и избяга. Рейвън не познаваше този Дрейк. Не разбира ли, че тя никога няма да го предаде? Само искаше да го предупреди, да му каже, че го очаква опасност. Тя много обичаше сестра си, но знаеше, че Дария се е прицелила много по-високо, а той е само едно копеле без никакви земи. Може би й харесваше да флиртува с Дрейк, но имаше намерение да се омъжи за Уолдо. Въпреки суровите думи, които й бе отправил Дрейк, Рейвън съвсем сериозно възнамеряваше тази нощ да се скрие до задната порта и да направи каквото може, за да предотврати тази лудост.

Дрейк се разхождаше нетърпеливо пред обраслата с лози задна порта. Дария закъсняваше. Конете, които беше взел от конюшнята, бяха скрити на сигурно място оттатък външните стени; той беше взел всички предпазни мерки, за да прикрие бягството им. Чу глас и наостри всички сетива. Обърна се и тя изведнъж се появи пред него. Той поривисто я сграбчи и я целуна.

— Страхувах се да не си си променила решението — прошепна той. — Готова ли си? Къде ти е вързопът?

Дария хвърли бегъл поглед зад себе си.

— Ами… забравих.

— Нищо. Аз имах късмет в състезанията и успях да спечеля няколко монети. По-късно ще купим каквото ни трябва. — Той я хвана за ръка. — Хайде, време е да тръгваме.

Внезапно в тъмнината се чу тропот на тичащи крака. Дрейк се обърна и учуден видя няколко мъже, хукнали към тях с факли в ръце. Той веднага сграбчи Дария за ръката и се опита да я дръпне след себе си през портата. Но тогава някой му заповяда да спре. Беше лорд Нийл.

След няколко мига Дрейк се видя обкръжен от Нийл, Уолдо, Дъф и още няколко въоръжени мъже. С ъгъла на окото видя Рейвън да наднича от сянката и разбра точно какво се е случило. Рейвън е казала на баща си.

В него избухна гореща, разяждаща омраза. Предаден от ревнива жена. Не, от отмъстително дете, което си въобразява, че е жена. Това беше добър урок. Нямаше никога да го забрави… нито да прости. Чак до деня на смъртта си щеше да помни, че Рейвън ъф Чърк го е предала. Гледаше безстрастно как Уолдо издърпва Дария, единствената му любов, от ръцете му и я блъска към брат й.