Кони Мейсън: Черният рицар

— По дяволите! Това ти ли си? Мислех… всички мислехме, че си умрял.

Очите на Дрейк се присвиха.

— Защо решихте така?

— Аз… ти… — Пот изби по челото на Уолдо. — Нищо не чувахме за тебе толкова години.

— Може би, защото никога не си искал да чуеш нищо за мене. Както виждаш — каза начумерено Дрейк, — жив съм.

Уолдо започна да разглежда колебливо черната броня на Дрейк и накрая очите му се спряха върху черния шлем, който носеше под мишница.

Той отстъпи назад.

— Не! Не може да бъде! Не и ти! Не може ти да си прославеният Черен рицар, мъжът, за чиито подвизи се пее из цялото кралство. Защо не съм го знаел?

— Сигурно защото не съм искал да знаеш.

— Но как е възможно? Как постигна такова нещо?

— Слушал ли си разказвачите и менестрелите?

Уолдо се вгледа в него.

— Ти тръгна оттук само с дрехите на гърба. А сега си…

— Граф със собствени земи и много рицари на служба при мен.

— Уиндхърст — каза презрително Уолдо. — Нищо друго освен купчина скали на върха на една гола, обрулена от ветровете, планина.

— Въпреки това имението е мое, както и титлата.

— Защо си дошъл тук? Дария е мъртва. Нямаш причина да се връщаш в Чърк.

Сребристите очи на Дрейк просветнаха заплашително.

— Как умря Дария? Бяхте женени само няколко месеца.

— Ланският сняг отдавна се стопи, сър Копеле — подигра му се Уолдо. — Дария е мъртва, и аз ще се оженя за Рейвън.

Дрейк пристъпи заплашително напред.

— Как ме нарече?

— Винаги ще си останеш копеле, независимо колко титли ти е дарил Едуард.

— Вече не съм онова зелено, наивно момче — предупреди го Дрейк. — Имам име и репутация, доста трудно спечелени. Аз съм Черният рицар, граф Ъф Уиндхърст по заповед на краля. Ако някога отново ме наречеш сър Копеле или Дрейк Безименни, ще съжаляваш. Не се страхувам от никого, Уолдо ъф Еър. Особено пък от тебе.

— Да не си дошъл да развалиш сватбата?

Дрейк се усмихна, но в усмивката му нямаше никакво веселие.

— Не. Рейвън е също такава предателка, какъвто си и ти. Наслаждавай й се до насита. Двамата напълно си подхождате. Причината да бъда тук е, много проста. Възнамерявам да спечеля турнира и кесията.

Бледите очи на Уолдо се присвиха.

— Само през трупа ми.

Дрейк вдигна рамене.

— Лесно може да се уреди.

Смайването на Уолдо от това, че вижда своя несъщ брат жив, беше по-голямо от онова, което показваше. Уолдо беше направил някои неща, ужасни неща, за да си осигури графството, и се молеше Дрейк никога да не научи за тях.

Рейвън тъкмо бе излязла от кухнята, когато видя Черния рицар да говори с Уолдо. Беше си свалил шлема и стоеше с гръб към нея. Тя изви шия, за да го погледне по-добре, но видя само черната му коса, спускаща се до раменете, както беше модата в момента. Доста любопитна да разбере кой е Черният рицар, тя заобиколи една каруца, натоварена с вино, за да зърне лицето му.

От гърлото й се изтръгна въздишка, все едно огън бе изгорил дробовете й. Беше виждала това лице стотици пъти, не, хиляди пъти в сънищата си. И всеки път сребристите му очи сипеха омраза към нея.

Дрейк.

Не можеше да изброи колко пъти бе искала той да се появи, за да му обясни, че самата Дария беше направила така, че баща й да разбере за плановете за бягство и да я спре. Рейвън беше научила, че Дария е споделила това с прислужницата си, напълно уверена, че момичето ще изтича право при лорд Нийл да му каже.

Сега той беше тук. Но не беше онзи Дрейк, когото тя си спомняше от младостта си. Той беше Черният рицар, мъжът, прочул се със смелостта и силата си, с подвизите си сред жените, с безскрупулната си сръчност в боевете.

Мъжът, който я ненавиждаше.

Разбра кога Дрейк я е видял, защото той застина. Погледите им се срещнаха и се впиха един в друг. Танцуващите сребристи очи, които помнеше, сега бяха студени и твърди като каменната настилка под нозете й. Тя искаше да отклони погледа си, но не можеше. Той я държеше в напрежение със силата на своята неприязън.

— Дрейк — гласът й потрепна. — Нима ти си Черният рицар?

— Толкова ли е трудно да се повярва? — запита сурово Дрейк.

— Да… не… не знам. Променил си се.

От безрадостния му смях ледени тръпки пропълзяха но гръбнака й.

— Да, вече не съм онзи млад мечтател идеалист, когото познаваше преди. Видях войни и кръвопролития, милейди, а това променя мъжа.

Стоманеният му поглед се отмести и падна върху Уолдо, после се върна към Рейвън с оскърбителна настойчивост.

— Разбирам, че има нещо да ви честитя. Изненадан съм, че ти и Уолдо сте получили позволение да се ожените. Кръвосмешението е сериозен грях.